Бачо Киро

Батакъ Перущица

Светлозар Димитров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Забележки към корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Иванъ Коюмджиевъ
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 16
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Робство и освобождение
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 170
Дебелина (мм):: 3

На живота в блатото все така си става - все потъва златото, а боклукът плава. Чувствате ли колко много истина се съдържа в тези късички четири реда? И това е истина, обгорена от жаравата на живота; истина, изпитана и доказана от самия живот. А знаете ли кой е авторът на цитираното четиристишие? Едва ли? Змей Горянин! За днешните поколения това име никому нищо не говори. Неизвестно е не само за днешните, но и за сетнешните няколко поколения назад. А през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век е бил един от най-продуктивните и известните български писатели. Името му обаче упорито се премълчава от литературните критици и историци. Не ще го срещнете нито в специализираните издания за литература, нито в енциклопедиите. Дори в последните петнадесетина години малцина са изследователите, които дръзнаха да потопят перото си, за да напишат я изследване, я рецензия за многообхватното му творческо наследство. И това е съвсем оправдано. Къде от завист и злоба, къде от страх да не извисят още повече този исполин на литературния ни Парнас. А и Змей Горянин, сякаш е предугаждал намеренията им, та е написал през 1950 година епиграмата "Ах, защо ли". Всички честни патриоти Ботев имитират - ах, защо ли като Ботев и те не умират.

Ключови думи: Змей Горянин, Бачо Киро