Нерви

Кирил Топалов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 166
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза

"Нерви" е роман за живота, любовта и драматичната съдба на наши съвременници, които изминават — всеки по свой начин — пътя от младостта и голямата любов до зрелостта и отчуждението. Всъщност докрай успяват да извървят този път само двама от тях — доктор Стефан Милев и неговата съпруга Ани. В романа се води своеобразно "следствие" от гледната точка ту на единия, ту на другия, като драмата на съвременното отчуждение се преплита непрекъснато и в причинно- следствена връзка с грешките и вините на някогашната любов. Авторът си е поставил задача да изследва не перипетиите на едно извършено или само подозирано престъпление, а психологическите механизми на човешката нравственост, сложната и деликатна природа на изграждането и разрушаването на мостовете на човешкото общуване, моралните измерения на неизплатимата с никакви материални стойности цена на компромиса. Водещо начало в творбата е тревогата за нарушената хармония в душата на съвременника. Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел. Роден е на 21 май 1943 г. в София. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969-1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема "Проблеми на поетиката на възрожденската поезия". През 1982 г. се хабилитира - доцент. През 1977-1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство "Български писател". През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978-1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет. Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно - на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989-1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия "Аркадия", на международната научна академия "Космас Етолос" и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998). През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. През 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки - премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,[1]защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция. През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци. Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002-2005), на Фондация "Академия за балканска цивилизация" (от 2003) и на Национална асоциация "Георги С. Раковски" (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004-2007), председател на Българската секция на Световното дружество "Приятели на Никос Казандзакис" и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).