Беседи

Сила и живот

Петър Дънов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Век 22
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 301
Корици:: Меки
Категория:: Езотерика
Формат:: 13/20

Книгата е фототипно издание на учителя Петър Дънов държана на 4 февруари 1917г. по стенографски бележки. Текста е написан със старото "ъ" През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в "Синархическа верига" (1906 г.) и обществото "Всемирно бяло братство" (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат "Учителя". Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на 20 век. Според някои източници етимологията на името "Беинса Дуно" е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. Според други интерпретации на негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството. Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името. Теологът Светослав Иванов твърди, че: Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и творческо взаимодействие между Господ, Учителя-Петър Дънов и учениците Му при съвместна работа върху Словото, музиката и Паневритмията. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество "Майка" беседата "Призвание към народа ми"[10] [11], която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва "Десетте свидетелства Господни" и "Божието обещание". От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича "срещи на Синархическата Верига". Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места — във Варна (1900,1903, 1905-1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. От 1901 г. до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. "Опълченска" 66. Започва да изнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична личност. През 1912 г. в село Арбанаси, Търновско, работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината", който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912". На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и Живот" Петър Дънов, "Сила и Живот".. В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича "Новото учение на Всемирното бяло братство". На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел "Лондон" (днес "Мусала") и води преписка със свои ученици. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на 20 век достига около 40 000. На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Състои се от два класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията "Трите живота", а Специалният (Младежки) окултен клас — с лекцията "Двата пътя". Лекциите пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години — до декември 1944 г. През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където проповядва в специално построен салон. От 19 август 1927 г., на годишния събор на Всемирното бяло братство, изнася поредица от беседи, обединени в цикъла "Пътят на ученика". В периода 1929-1932 г. Дънов осъществява контакт с теософския водач Джиду Кришнамурти (в град Омен, Холандия), който по същото време излиза от Теософското общество и разпуска ордена "Звездите на Изтока". [източник? (Поискан преди 101 дни)] През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията — цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм. На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено "Вечният завет на Духа". В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата "Последно слово". Градинката с гроба на Дънов Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Тялото му е погребано в квартал "Изгрев".

Ключови думи: беседи, Петър Дънов, Век 22