Поезия

Елисавета Багряна

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Слово
Град на издаване:: Велико Търново
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 128
Корици:: Меки
Категория:: Библиотека за ученика
Тегло (гр.):: 90
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 8
ISBN:: 9789544395964

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. През 1911 - 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание "Съвременна мисъл" за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо". В периода 1915 - 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927). След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва с делото от 1942 г. срещу Никола Вапцаров, на което е призована като свидетел. Заради неубедителния начин, по който свидетелства в полза на поета, на Багряна дори се приписва част от вината за потвърждението на смъртната присъда на Вапцаров. В следващите години сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание "Септември". Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години "Звезда на моряка" и "Сърце човешко", в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката "Пет звезди"), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките "Контрапункти", "Светлосенки" и "На брега на времето"). Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.