Нахимов

Юрий Давидов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 196
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Павел Степанович Нахимов е знаменит руски военачалник, адмирал. Роден е в село Городок, Смоленска губерния (селото вече не съществува), в семейството на офицера Самуил Нахимов (1754—1830) от Пинск (Степан Михайлович Нахимов след кръщаване) и Ревекки (Раиса) Нахимова. През 1813 година подава заявление в "Морския кадетски корпус", но поради липса на места не е приет веднага, а след 2 год. Завършва училището през 1818 г. и постъпва на служба в Балтийския флот. Под командването на Михаил Петрович Лазарев в периода 1821—1825 г. извършва околосветско пътешествие, на борда на фрегатата "Крейцер". По време на плаването е повишен в чин лейтенант. В Наваринското сражение през 1827 г. се отличава, командвайки батарея на линейния кораб "Азов", на който служи, част от състава на ескадрата на адмирал Логин Петрович Гейден. За отличие в боя е награден на 21 декември 1827 г. с орден "Свети Георги" IV клас (№ 4141) и е произведен в чин капитан-лейтенант. През 1828 г. е прехвърлен на служба на корвета "Наварин", трофеен турски кораб, носещ преди това името "Насабих Сабах". По време на Руско-турската война (1828-1829), командва корвет в състава на руската ескадра, която блокира Дарданелите. През 1831 г. е назначен за командир на фрегатата "Паллада". От 1834 г. служи в Черноморския флот, където е командир на линкора "Силистрия". Произведен в чин контраадмирал, през 1845 г. е назначен за командир на бригада от кораби. От 1852 г. е вицеадмирал, назначен за началник на флотска дивизия. По време на Кримската война 1853—56, командвайки ескадрон на Черноморския флот, в лоши метеорологични условия и бурно време, обкръжава и блокира главните сили на турския флот в Синоп и, провеждайки умело бойната операция, ги разгромява в Синопското сражение на 18 (30 ноември) 1853 г. От октомври 1854 Нахимов командва отбраната на Севастопол (1854—1855).[1] Нахимов е командир на флота и пристанището, но от февруари 1855 г., след потапянето на флота, защитава по нареждане на главнокомандващия южната част на града. С огромна енергия ръководи отбраната, ползвайки се с огромно влияние сред войниците и матросите, които го наричали "отец-благодетел". На 28 юни (10 юли) 1855 г. по време на обход на бойните укрепления е смъртоносно ранен от куршум в главата, близо до местността на Малахов курган. Умира на 30 юни 1855. Погребан е във Владимировското гробище на Севастопол. През 1959 г. в Севастопол е издигнат паметник на адмирал Нахимов (бронз и гранит), работа на скулптора Николай Василевич Томски. Поставен е на мястото на разрушен през Гражданската война паметник. По време на Втората световна война са създадени военно-морски "нахимовски училища". През 1944 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР учредява орден "Нахимов" 1-ва и 2-ра степен, както и медал.