Елена Стефанова

Театрален портрет

Василен Васев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1976 г.
Език:: Български
Страници:: 90
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Елена Стефанова е българска актриса, доайен на Великотърновския драматичен театър "Константин Кисимов". Родена на 4 август 1916 г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена. Първите и? стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в "Три пъти венчани" от Ана Николаева. Самоувереността и? се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от "Престъпление и наказание". Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър "Одеон". Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта и?. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата и? творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе "Лизистрата" на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър "Иван Вазов". Но предаността и? към театър "Одеон" я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936 г. се открива новият театрален сезон в театър "Одеон". Зареждат се нови роли: играе Естел в "Джазбенд и китара" играе Рита в "Елате на първо число" от бекефи Мими Братияну в "Баща, син и тя" от Луи Верньой Героините, в чиито роли се превъплащава, са близки до нейната същност и природа — млади момичета, пристъпили прага на живота, , рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938 г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище "Надежда" кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията "Дружество за защита на мъжете". След това софийският театър "Одеон" гостува във Велико Търново с комедията "Елате на първо число" с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938-1939 Елена Цветкова започва в Русенския общински театър. Веднага и? е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването и? в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли — централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацефта Йордан Стефанов и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/. През 1946-1947 самодейният театър към читалище "Надежда" се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата "Без вина виновни" от Иван Радоев, в която Елена Стфанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949-1950 играе в Сливенския драматичен театър. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите и? са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952 г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най- известните и? роли са: Маргарет Чалмерс в "Кражба" от Джек Лондон, царица Теодора в "Към пропаст" от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов, Мария Платонова в "Сама" от Самуил Альошин, Старата Нискавуори в "Жените от Нискавуори" от Хела Вуолийоки, Ирина Радионова в "Царска милост" от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски, Графиня Дюпон-Дюроф в "Пътник без багаж" от Жан Ануи, Фелисата Кукушкина в "Доходно място" от островски и много други. На 04 февруари 1967 г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден "Червено знаме на труда" — висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970 г. Елена Стефанова отново е в Русе. През 1986 г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев "Животът — това са две жени". Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната — Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997 г. — празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на Държавния театър във Велико Търново, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града. Повече от 30 год. от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90-годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла "Третото българско царства и половина" от Любомир Пеевски. Знаменитата Елена Стефанова умира в дома си на 30 март 2010 г. на 94-годишна възраст.