Мостът

Стефан Гечев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 280
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 14

Стефан Албертов Гечев е български поет, драматург, белетрист и преводач на поезия. Той е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881 - 1915) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева. Учи в Русе (1917 - 1922) и продължава образованието си в Пловдив (1922 - 1925). Две години учи в Париж в лицея "Луи льо Гран". Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет през 1934 г. От 1935 изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). В периода 1936 - 1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като преводач. Заедно с Клеон Пераскос превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. "Неа естия". Успява да спаси живота на няколко души сред тях е и поетът Костас Варналис, за чието освобождаване от нацистки арест той прибягва до помощта на българския посланик. От 1942 работи като аташе по печата в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява за правителството в София. След края на войната се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България. През 1947 - 1949 г. работи като Втори секретар в Българската легация във Варшава. В България Гечев започва работа в Министерството на външните работи, но в края на 1949 г. е уволнен, защото не е член на БКП. Става редактор във в. "Стършел" (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завежда отдел "Публицистика" в сп. "Пламък" (до 1966). Заместник главен редактор е на сп. "Контакти" (1966 - 1967). Стефан Гечев е автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15-годишна възраст. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на 20 век. Официалната марксистка критика я отхвърля като отглас от съмнителни образци (първата стихосбирка "Бележник", 1967, е обвинена в сюрреализъм и дадаизъм). За цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 г. (стихосбирката му "Поезия", 1990, включва стихове и поеми в проза, писани през 1966 - 1986 г.) Някои произведенията от този период са публикувани под прикриващия псевдоним Венцеслав Диаватов (В. Диаватов). Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.