"Когато Ляля беше на две години и половина, някакъв непознат я попита на шега:
- Искаш ли да станеш моя дъщеря?
Тя му отвърна величаво:
- Аз съм мамина и повече н и ч и е в а.
Веднъж се разхождахме с нея по морския бряг и тя за пръв път в живота си видя в далечината параход.
- Мамо, мамо, влакчето се къпе! - разпалено завика тя.
Мила детска реч! Никога не ще се уморя да й се радвам. С голямо удоволствие подслушах следния диалог:
- На мене самичък татко ми каза...
- На мене пък самичка мама ми каза...
- Но нали татко е п о-с а м и ч ъ к от мама... Татко е много п о-с а м и ч ъ к.
Беше ми приятно да научавам от децата, че плешивият има б о с а г л а в а, че от ментовите бомбони в устата става течение, че гъсеницата е жена на гъсока, а мъжът на пеперудата е п е п е р у д..."
К. Чуковски е сътворил уникална книга. В нея са дадени и обяснени множество ситуации, онагледени с примери как разсъждават малките деца. Например:
"- Мамо, искам да стана курсант: тях ги погребват с музика."
"- Наташа, кого погребват?
- Не може да се разбере: много са и всички шават."
"- Кучетата му трябват на ловеца, за да не го нападат зайците ли?"
" Това не е настолна лампа, а намасна. Нали стои на масата, а не на стола."
"- Татко, знаеш ли, излиза, че конете нямат рога!"
"- Звездите са много далече. Тогава откъде хората знаят имената им?"

Наистина в книгата едва ли ще се намерят навъсени, скучни страници, но това съвсем не значи, че тя не е научна.