Ракова болница

Александър Солженицин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 416
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза

Александър Исаевич Солженицин е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд. Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г. На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на "Архипелаг ГУЛаг". След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин. Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. - във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си. Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото - според техните твърдения, той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма. През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 000 долара). Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г. Двутомният труд на Солженицин "200 години заедно" (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. "Евреите в СССР и бъдещето на Русия", в който е използвал изрази от рода на "ленинско-еврейска революция", от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии са написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва. Съдържание / Част първа Глава 1. Нямам никакъв рак Глава 2. Образованието не прави по-умен човека Глава 3. Пчеличка Глава 4. Тревогите на болните Глава 5. Тревогите на лекарите Глава 6. История на анализа Глава 7. Правото да лекуваш Глава 8. С какво живеят хората Глава 9. Tumor cordis Глава 10. Децата Глава 11. Рак на брезата Глава 12. Всички страсти се връщат отново Глава 13. И сенките също Глава 14. Правосъдие Глава 15. Всекиму — заслуженото Глава 16. Безсмислици Глава 17. Исъккулският корен Глава 18. "И пусть у гробового входа..." Глава 19. Скорост, равна на скоростта на светлината Глава 20. Спомен за прекрасното Глава 21. Сенките се стопяват Част втора Глава 22. Река, потъваща в пясъците Глава 23. Защо да се живее лошо? Глава 24. Преливане на кръв Глава 25. Вега Глава 26. Добро начинание Глава 27. На кого какво му е интересно Глава 28. Никакъв късмет Глава 29. Сурова дума, дума ласкава Глава 30. Старият доктор Глава 31. Идолите на пазара Глава 32. От обратната страна Глава 33. Щастливият край Глава 34. Малко по-тежко Глава 35. Първият ден на сътворението Глава 36. И последният ден