Червенокосата

Алфред Андерш

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 200
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 13

"Червенокосата" е роман от немския писател Алфред Андерш (1914-1980), публикуван през 1960-1972 г. Краят на Втората световна война същевременно става начало на културното обновление и в западния сектор на освободената от фашизма Германия. През дванадесетте години на Райха литературата в страната е изцяло подчинена в служба на националсоциалистическата пропаганда. След рухването на възвестената от Хитлер "хилядолетна империя" цяло едно поколение от млади писатели трябва да възстановява връзките си със света, да навакса пропуснатото развитие, да намери своето място сред опустошения културен пейзаж. Тогава наред с Волфганг Борхерт, Ханс Вернер Рихтер, Волфганг Кьопен и Хайнрих Бьол на литературния небосклон край бреговете на Рейн се появява името на един писател, чиято житейска и творческа съдба е белязана от особени противоречия и идейни лутания. Този писател е Алфред Андерш. В творческата биография на писателя особено място заема романът "Червенокосата". Тук Андерш дава най-пълен израз на представата си за собственото място на човека в една враждебна действителност. Той се обръща към една привидно лична проблематика - съдбата на несъвсем млада жена, която напуска съпруга си и дири нов смисъл в живота, - но това е само претекст, за да разкрие социалните механизми на отчуждението, ролята на парите и на общоприетата ценностна система при разрушаването на междучовешките връзки. Героинята е тридесет и една годишна преводачка, женена за преуспяващ търговски представител. Един петъчен следобед през януари 1957 година красивата червенокоса Франциска решава да се раздели с мъжа си. "За мен уютният брак с Херберт е направо ужасен" - казва тя. Вече пет години със знанието на съпруга си тя е любовница на началника му и "семеен приятел" Йоахим. На гарата в Милано Франциска поисква билет "за където и да е" и с малко пари в джоба заминава напосоки за Венеция. На пръв поглед героинята на Андерш създава впечатлението за "фатална жена", която се отдава на своите необуздани капризи. Но причината за спонтанната постъпка на Франциска е дълго натрупваното недоволство от един живот без съдържание. Във влака за Венеция героинята премисля дотогавашния си живот и осъзнава, че всички са гледали на нея само като на възможност за развлечение, за укрепване на личния престиж и самочувствие или за еротична разпуснатост. Нито съпругът ѝ, нито "шефът" са търсили в нея равностоен партньор. А тя е сключила брак с Херберт именно за да засити тази своя съкровена потребност. Оказало се е обаче, че и това - като всичко друго - е било само една сделка, хазартна игра между двама мъже, в която тя е представлявала само скъпият залог. Тази експозиция на романа е изградена върху неприкрити автобиографични мотиви. Подобно на Гюстав Флобер и неговата Мадам Бовари, Алфред Андерш би могъл да каже "Франциска - това съм аз!". Защото в този женски образ той е въплътил целия си емоционален опит, придобит от обществените условия в нацистка Германия и по-късно - във Федералната република. Самият писател като героинята си е на тридесет и една години, когато взима важно житейско решение - на 6 юни 1944 година той дезертира от Хитлеровата армия и преминава в американско пленничество. В тази си постъпка Андерш вижда тогава израз на своята лична воля и на стремежа си към свобода. За него - в духа на екзистенциалната философия - именно изборът на свободата е най-върховната изява на човешката същност. Още в първата си книга писателят е заявил: "Свободата в нашия живот не може никога да трае по-дълго от няколко мига, но ние живеем за нея."