Неугасващи устреми

Разкази за бележити личности

Слави Боянов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 183
Корици:: Меки
Художник:: Николай Цачев
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

С посвещение и автограф от автора. Слави Иванов Боянов е български философ, професор в Софийския университет и БАН, писател, хуманист и един от първите български дисиденти. Роден е на 25 февруари 1915 г., в Брацигово. Завършва специалност Философия в Софийския университет през 1941 г. при проф. Димитър Михалчев. Във връзка с неговата антифашистка дейност младежът е интерниран през периода 1943 - 1944 г. в концентрационен лагер в Гърция - Еникьой. По време на следването във Франция се сближава с руския философ Николай Бердяев. След завръщането си в България през 1949 г. Слави Боянов е назначен във Философския факултет на Софийския университет. Скоро той става известен като високо ерудиран и любим преподавател, а между неговите студенти е Желю Желев (първия демократично избран президент на България). Слави Боянов описва тоталитаризма в книга, издадена по-късно под заглавие "Защита на човешката личност" (1997 г.). Той прекарва няколко месеца в затвора. 20-тият конгрес на КПСС отменя култа към Сталин и довежда до "омекотяване" на комунистическия режим. Властите освобождават Слави Боянов от затвора, но не му дават работа в продължение на повече от три години. По-късно става директор на малкия музей "Николай Хрелков" в село Горна баня, където работи дълги години (1959-1971). Позволено му е да се върне към академичните си философски занимания през 1971 г., когато е избран за ст.н.с. II ст. в Института по философия при БАН. Издава няколко книги върху живота и идеите на ключови европейски философи до XIX век. Част е от общността на инакомислещите интелектуалци, като художника Георги Павлов (Павлето) и кръг от писатели. Пише стихотворения, непубликувани пиеси за театър, есета, рисува няколко картини. През 1988 г. Слави Боянов емигрира от България във Франция заедно със семейството си - съпруга и двама сина, където работи активно (първоначално 3 години в Амиен, а по-късно - в Париж): издава философски и художествени книги до 94-годишна възраст. Умира на 96 години на 7 март 2011 г. в Париж.