Щастието

Есе за радостта

Робер Мизраи

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: ЛИК
Град на издаване:: София
Година:: 2001 г.
Език:: Български
Страници:: 82
Корици:: Меки
Категория:: Философия, естетика и етика

Невъзможно или трагично - очевидно щастието е до голяма степен изоставено от съвременната философия. В действителност тя просто продължава едното от двете течения в класическата философия: при Платон и Кант щастието, разбира се, е взето предвид в конструирането на представата за морала, ала винаги е обект на метафизическо изместване... И тъй, от Платон до Кант за задължително и желано се предпоставя недостижимото. Истината е, че тези философии проявяват слепота спрямо второто течение, което преминава през цялата философска мисъл още от древността, от Аристотел до Ернст Блох, включвайки Спиноза. За Аристотел щастието, което е именно върховно желаното (или висшето добро), трябва да е ефективно постижимо тук и сега. Също като удоволствието, то е съвършенство и завършеност на деяние, изразяващо пълнотата на собствената си същност; удоволствието е само по себе си добро, ала единствено щастието, което има по-широк обхват, изразява висшето качество на човека - съзерцателността. Конкретно в премерените удоволствия, духовно в познанието и философията, активно в политиката, щастието се оказва едновременно най-завършената възможност на човека и най-висшата му добродетел.

Ключови думи: щастието, есе, радостта, Робер Мизраи