Епиграми

Иван Д. Шишманов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1968 г.
Език:: Български
Страници:: 272
Корици:: Твърди
Категория:: Кратки форми
Ширина (мм):: 100
Височина (мм):: 140
Дебелина (мм):: 20

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия. Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876 - 1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 - 86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд. В 1888 година Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889 - 1902) на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", редактор в списание "Български преглед" (1893 - 1900). От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза. Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 година. Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918 - 1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов Лидия Шишманова. Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество "Вардар". Член е на Македонския научен институт.