Ако Панайот Маджаров беше направил своето краеведческо-етнографско проучване и написал книгата си "Под небесния връх - Книга за миналото на село Гьоктепе, днешното село Звездец" преди повече от 20 години, то със сигурност на нея би стоял печатът "Строго секретно" и малцина биха имали удоволствието да я прочетат.
Четири години от живота на Панайот Маджаров са посветени на изследването на този борчески странджански край. Книгата изобилства с фактология, перфектно проучена с множество лични срещи с хорото, за да запише техните приказки и разкази за Гьоктепе и гьоктепци, за хайдути и хайдути-разбойници, за жетвата и жетварските песни, за филек -пролетни песни и игри, за клетвата и анатемата, за магията, за "панагира", за бита и поверията и пр. В книгата си "Под небесния връх" изследователят Маджаров разкрива бита, описва природата, духа и борческата същност на хората от Гьоктепе, сега Звездец, Бургаска област.
А кой преди 20 години би позволил така подробно да се опише Хасекията, климатичните й условия, стопанството и административното управление, народопсихологията на един край, десетилетия затворен за свободен достъп, защото селището е на петнайсетина километра от границата на България с Турция и до него се стига само с открит лист. Животът на много семейства на военни е преминал тук. Съдбовно място за тях.
Но и място, в което отколе хората са били със силен борчески дух и са се записали в българската история като личности, които я творят и отстояват. Съществен акцент в книгата е Преображенското въстание, страданията на бежанците след Междусъюзническата война. Публикуван е списък на участниците в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско 1903г. от Девети гьоктепенски революционен участък. Както и снимки на комитите.