Втора зора

Хуан-Рамон Хименес

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 232
Корици:: Твърди
Преводач:: Стоян Бакърджиев
Художник:: Румен Скорчев
Поредици и библиотеки:: Върхове на световната лирика
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 148
Височина (мм):: 218
Дебелина (мм):: 20

Избрани стихотворения. Хуан Рамон Хименес, испански поет и прозаик, е роден на 24.12. 1881 г. в градчето Могер, Андалусия в семейство на богат търговец на вино. Завършва йезуитски колеж, учи право в Севилския университет, но не завършва. Публикува още като студент в мадридски списания. Дебютира с две поетични книги през 1900 г. и през същата година се установява в Мадрид. Издава «Нимфи» (1901), последвана от «Стихотворения» (1902) и «Тъжни напеви» (1903), написани в санаториум до Мадрид, където поетът се лекува след внезапната смърт на баща му, «Далечни градини» (1904), «Пасторали» (1905). В периода 1905-1912 г. живее в родния си град. През този период издава п овече от десет книги с поезия, сред които «Зелени листа», «Пролетни балади», «Елегии», «Звънка самота», «Просто изкуство», «Селски стихове», «Меланхолия». През 1912 г. се връща в Мадрид. През 1913 г. излиза поредният му сборник стихове - «Лабиринт», а през 1914 г. прозаичната книга - «Платеро и аз», преведена на български през 1978 г., «Лято» (стихове, 1914-1915), «Духовни сонети» (1917), «Дневник на един поет младоженец» (1917), «Вечности» (1918), «Камък и небе» (1919), «Красота» (1923), «Поезия» (1923). 1924-1934 г. е така нареченото «мълчаливо десетилетие» в творчеството му. От самото начало на Гражданската война емигрира (Куба, 1936-1939, САЩ, 1939-1946 (там чете лекции в университети), Пуерто Рико, 1946 - до смъртта си). В САЩ публикува книгата си «Всички годишни времена» (La estaciуn total, 1946), а в Пуерто Рико - «Трета поетична антология» (1957). Преподава в университета на Пуерто Рико. Носител на Нобелова награда за литература (1956). Неговите лекции, спомени и размисли влизат в книгите: «Испанци от три свята» (1942); «Безкраен поток» (1961), «Модернизмът» (1962), «Естетика и естетическа етика» (1967). Множество непубликувани приживе стихове на поета са издадени посмъртно - «Неиздадени поетични книги» в два тома. Умира на 29.05.1958 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико. Оказва голямо въздействие на испанската поезия през 20 век. На български освен «Платеро и аз» (1978) негови стихове са излизали в превод на Александър Муратов и Атанас Далчев в «Испанска поезия. Световна класика» (1980), издадена е и книгата му «Втора зора. Избрани стихове» (в превод на Стоян Бакържиев, 1989). Как се притваря синьото ти цвете, жена, широкият потир на твоята неясна тайна, проста и безкрайна, потира ти с присъщите му небеса; как се закръгля със самото слънце и се обагря с розовото на земята, с луната и зората, красивата ти външна форма и твойто опако, това освободено тяло, пред погледа на бързащото тяло, очарователна измама, утринна жена, ти, запечатана прекрасна урна! СЛЪНЦЕ Водата, вечна, пее в сянка и новите цветя я слушат; тук нека никой друг не идва освен жената - гола.