Що е програмна музика

Марк Арановски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1963 г.
Език:: Български
Страници:: 90
Корици:: Меки
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 168
Дебелина (мм):: 5

Програмна музика e термин в музикознанието, с който се обозначават творби, които се отличават от съществуващите и утвърдени музикални форми (соната, симфония, сюита и др.). Като ярки примери за програмна музика могат да се посочат "Фантастичната симфония" на Ектор Берлиоз, "Картини от една изложба" на Модест Мусоргски, "Пер Гинт" на Едвард Григ, "Матис - художникът" на Паул Хиндемит и др. Общото при тези произведения е, че те не се съобразяват с някоя утвърдена музикална форма, а създават своя собствена, в рамките на самото музикално произведение. Така например "Фантастичната симфония" на Берлиоз не се вписва в музикалната форма, наречена "симфония", а създава цикъл, който е подчинен на сюжета. Именно сюжетът, преобразен в музика, стои в основата на програмните произведения. В разноезичните музиковедски среди обикновено в понятието се влага различен смисъл, същото се отнася и до конкретните музиковеди, които имат различни интерпретации. Някои музиковеди причисляват към програмната музика например религиозните произведения (пасионите на Бах, "Реквием" и месите на Моцарт). В краен случай дори оперните творби се възприемат като "програмни". Марк Генрихович Арановски ( 25 август 1928 г. - 16 декември 2009 г. ) e съветски и руски музиколог. Доктор на изкуствата, професор. Заслужил артист на Руската федерация ( 1999 ). Завършва Ленинградската консерватория ( 1952 г. ), студент на Емилия Фрид, след това през 1966 г. завършва аспирантурата на Ленинградския институт за театър, музика и кинематография (дипломна работа "Мелодичният стил на Сергей Прокофиев"). Доктор по художествена критика ( 1981 г. , дисертация "Руска симфония на следвоенното време"). През 1966 - 1980г Старши научен сътрудник в Ленинградския институт за театър, музика и кинематография, от 1980 г. работи в Научноизследователския институт по изкуствознание в Москва (от 1991 г., ръководител на катедрата по музика, от 1993 г. професор).