Яков Крайков

Книжовник. Издател. График. XVI в.

Петър Атанасов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Леки забележки по външната хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 156
Корици:: Твърди
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата
Ширина (мм):: 180
Височина (мм):: 326
Дебелина (мм):: 18

За житието и битието на Яков Крайков се знае малко. Изследователите стигат до извода, че е роден близо до град Колосия (дн. Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица). Това е записал той в края на първата си книга "Часослов", издадена и отпечатана от самия него във Венеция. Годината на раждането на Яков Крайков е неизвестна. Предполага се, че е между 1520 и 1530 година. Произхожда от свещенически род. Първоначалното си образование получава у дома си, а по-късно учи и работи като преписвач в Осоговския манастир. Този манастир от далечни времена е бил българско книжовно средище. Много полезен за творческото му израстване е престоят му в Софийската книжовна школа, където задълбочава познанията си по старобългарска литература, чете също и гръцки книги. Школата, получена тук, в нашите земи, по-късно му помага да направи първите печатни книги. Натрупал достатъчно знания, той тръгва през Кюстендил и Скопие за Венеция. По пътя навярно е продължил да изучава книгопечатането. В 1539 година в манастира Грачаница се открива печатница. Предполага се, че Яков Крайков е работил там като печатар. Целта на Яков Крайков е Венеция, защото знае, че там има славянска печатница. Познавал е много книги, отпечатани там. През 60-те години на XVI век Крайков е на работа в печатницата на сръбските печатари и издатели Божидар и Винченцо Вукович. Няколко години са му нужни, за да натрупа опит и знания. Той купува и обновява печатницата, която по онова време е била най-голямата печатница във Венеция, собственост на българина Яков Крайков. Тук през 1566 година отпечатва първата си книга "Часослов" — двуцветен с 31 гравюри. Книгата е малък формат с 286 листа. Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека. В нея особено ревностно се изтъкват делата на българските просветители и църковни дейци. Добрият патриот правилно е доловил, че славянската религия трябва да се превърне в оръжие срещу османския поробител. Богатият илюстративен материал в "Часослов" скоро става подръчен албум на славянските зографи и печатари. През целия XVII век много от неговите илюстрации са постоянен образец за копиране и подражание от лвовските и киевско-печорските типографи. През 1569 година Яков Крайков отпечатва "Псалтир" — 274 листа. Придобил опит в книгопечатането, през 1570 година той издава и отпечатва голяма книга — "Молитвеник", съдържаща 281 листа, а през 1572 година — книгата "Различни потреби". Въпреки че тези издания са свързани предимно с нуждите на богослужението, на много места в тях той дава израз на българското си съзнание. Поместени са текстове, посветени на българските и славянските светци. Отбелязана е паметта на "Св. Кирило философа и учителя болгарского". Книгите му — с двуцветен печат, изготвени с изключителен вкус и майсторство, представляват ценни паметници на ранното българско книгопечатно изкуство. Те справедливо се сочат за най-съвършени и художествени сред всички съвременни църковно-славянски издания. Яков Крайков е познавал много добре апокрифната литература, защото каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мнението на много историци-изследователи, че именно от тукашните манастири "тайната богомилска книга" е тръгнала към Италия и тук, в каменишките манастири, се е родила една от най-известните богомилски апокрифни книги "Видение Исаево" в българския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си "Яков Крайков", издадена през 1980 г. Прекалената скромност на Яков Крайков ни лишава от възможността да научим повече за него. За съжаление малко се знае за живота и делото на Яков Крайков сред културната ни общественост. Но за да увековечи името и делото на Крайков, Столична община кръщава на негово име улица в района на Военно-медицинска академия. Сред печатарските среди се знае малко или почти нищо за първия наш документирано установен печатар, шрифтолеец, илюстратор, гравьор, художник оформител и издател. Единственото нещо, което е направено от нас, съвременните български печатари, е приносът на колегите от Кюстендил. През 70-те години, тогавашният директор на Окръжната печатница в Кюстендил — Стойчев, даде името "Яков Крайков" на новопостроената печатница. По този начин беше почетена паметта на първия български печатар, роден в околностите на Кюстендил. За разлика от г-н Стойчев, други колеги — директори на окръжни печатници, кръстиха печатниците си на хора, ко ито не са имали никога нищо общо с книгопечатането. Яков Крайков е едно изключително явление в българската културна история, една всестранно надарена личност, с чието име нашето отечество трябва да се гордее.