Лилит

Джордж Макдоналд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Книгата е нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Унискорп
Град на издаване:: София
Година:: 2018 г.
Език:: Български
Страници:: 296
Корици:: Меки
Категория:: Фантастика и фентъзи
Тегло (гр.):: 380
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210

Класическо викторианско философско фентъзи. Странен гарван с чудноват изказ подмамва младия Вейн в един отвъден полу пустинен свят, където той не помни своето име; свят на чудовища, великани, магьосници и омагьосани деца. Още в началото се мяркат пръстенът с окото в него, неугасващият огън сред мрака, думите, пазещи истории, хора, времена и места. Преди древните саги и приказките да привлекат вниманието на Толкин и Луис, Джордж Макдоналдс и по-младият У. Морис се потапят в света на митовете и започват да публикуват своите предания. Морис е воден от вярата си в едно бъдещо хармонично общество и се обръща към образите на скандинавския фолклор. Макдоналд дава израз на духовните си дирения, черпейки вдъхновение главно от шотландския фолклор (в това време близкият му приятел Луис Карол пише своите прочути истории за Алиса и децата на Макдоналд стават първите му слушатели). Пътят на Вейн върви по коритата на пресъхнали реки, през вековни борови гори, замък мираж, срещи с вещици и вампири. Среща неочаквани съюзници и врагове. Страната се управлява от принцеса, Лилит, която има женски леопард и самата тя се превръща на женски леопард, който обаче има черни петна. Тя е млада на вид магьосница с дълги черни коси и петно от проклятие на ръката, което постепенно обхваща половината ѝ тяло (тя се оказва нещо като вампир и дружи със злата сянка на нещо като човек, която не говори - това е великата Сянка, злото, което броди заплашително из града редом с петнистия леопард; Лилит е ангел, изкушен от себелюбието още преди Грехопадението). Според използвания библейски мит Лилит е била дадена на Адам (именно той се превръща на гарван и живее в Дома на мъртвите, пълен с легла с мъртъвци от всички епохи) като първа съпруга, но е покварена от жаждата си за власт. Тя избива или изгонва децата от своя град, защото пророчеството гласи, че ще загине от ръката именно на дете; погубва и собствената си дъщеря. Вейн се сприятелява с децата (едно от тях се оказва дъщерята на Лилит); те организират своя армия, за да завладеят града. Детската армия е съпроводена от елени, сърни, слонове и коне. Малките воюват с лъкове, прашки и копия. Градът е насред пустинята, а в сърцето му е разположен дворецът на Лилит. Въпреки жертвите, невръстните воини пленяват принцесата. Намират я, изнемогваща, в стая от черен мрамор, в която не прониква светлина, а витаят видения. Добрите побеждават Лилит и всички заспиват доброволно вечния си сън; после се събуждат в Края на дните и след дълъг поход през освободените земи стигат до Рая - град в подножието на стръмна, свършваща в облаците планина, от която извират водите на живота. Джордж Макдоналд (1824 - 1905) е поет, романист, критик, преводач, лектор, теолог и проповедник. Роден е в Абърдийншър, област в Шотландия. Макдоналд, както и болшинството от шотландците в тези години, бил калвинист. През 1854 година завършва Кралския колеж в Абърдийн. Чувствайки се призван за религиозна дейност, заминава за Лондон, учи в Теологически колеж и става свещеник. Извиквайки недоволство у църковните власти с широтата на своите възгледи, след три години е принуден да напусне. Премества се в Манчестър, където започва литературната си кариера. Макдоналд твърдо вярва, че литературният талант е дар божи и че печатното слово има власт да подтиква хората към добри дела. Той е признат за бащата на фентъзи жанра и вдъхновява впоследствие писатели като Дж. Р. Р. Толкин, К.С. Луис и др. Печели световна литературна слава с приказните си романи за деца и възрастни. Самият К. С. Луис ("Хрониките на Нарния", "Писмата на Душевадеца") казва: "Никога не съм скривал факта, че винаги съм го смятал за учител, дори ми се струва, че никога не съм написал книга, в която да не го цитирам". За Дж. Ръскин е почти роднина, Дж. Р. Р. Толкин говори за него като за учител, а К. С. Луис го нарича най-великия гений между създателите на митове, сочейки суровостта и нежността, реализма и божественото очарование в творенията му. Г. К. Честертън споделя, че книгите на този автор са променили живота му, а за У. Х. Одън и Е. Несбит е бележит майстор.