Амазонията

Любен Христофоров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 258
Корици:: Меки
Категория:: Пътеписи

След "Рио Ескондидо", "Съкровището на Дяволската планина" и "Джунглата Петен" "Амазонията" е новата книга, в която авторът описва преживяванията си в далечна Южна Америка. Пребродил джунглите и тресавищата на Гвиана, Венецуела, Гватемала и Колумбия като член на геоложка група, той заедно с неразделните си другари Мартин Ларсензвей, Игор Незнакомов и Иван Горилата е един от пионерите по разкриване подземните богатства на Южна Америка, включително богатите петролни находища на Венецуела. В предлагания пътепис се разказва за маршрута на една нова експедиция, имаща за задача да изследва необятните пространства по поречието на река Амазонка и по-специално нейното горно течение в Перу и левите й притоци, спускащи се от еквадорските Анди — Напо, Карарао, Тигре и Пастаца. Тези реки преминават през една от най-затънтените джунгли — "Ориенте". Любен Василев Христофоров е български геолог, пътешественик и писател. Автор е на серия романизирани пътеписи с приключенска и научна тематика за пътешествията му в Централна и Южна Америка. Любен Христофоров завършва геология в Лондон, Великобритания. Постъпва на работа в американския петролен концерн "Пантепек". Търсейки нови петролни периметри за експлоатация, концернът организира няколко експедиции в Централна и Южна Америка - в Гватемала, Венецуела, Еквадор, Перу и Бразилия. В тези експедиции наред с други специалисти - географи, ботаници и зоолози, участва като геолог и Христофоров. Повече от 20 години той кръстосва джунглите на тези страни. Говори свободно испански, португалски и английски език. Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София. Семейството му, което напуска на млади години, не го приема. Богатите си впечатления и спомени от странстванията си в чужбина описва в своите книги. Романите му, определяни като романизирани пътеписи, следват хронологично маршрутите на експедициите, а те са толкова богати на интересни събития и приключения, че е достатъчно само точното им описание, за да се получи интригуваща фабула. Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до СБП.