Америка

Жан Бодрияр

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
89% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Леге Артис
Град на издаване:: Плевен
Година:: 2017 г.
Език:: Български
Страници:: 186
Корици:: Меки
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210

Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получва стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за?cole normale sup?rieure. Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което го прави слушател на Ролан Барт. Подготвя докторат и издава първата си книга Системата на предметите когато е вече 39-годишен. Като асистент и лектор води курсове в университета Нантер, но тъй като отказва да защити докторската си теза, не придобива професорска титла. Редовно бива канен на семинарите на Умберто Еко в Урбино. Посещава Америка за първи път през 1970 и в по-нататъшната си кариера многократно се връща. Политизираната семиология и сблъсъкът с американската действителност задават основата на неговите анализи, които добиват значителна популярност като част от постмодернизма. Oтношението на Бодрияр към събитията 9/11 и обратите настъпили впоследствие стават причина за отдръпване и осъдително отношение в консервативни и по-широки среди. Жан Бодияр е погребан в парижкото гробище Монпарнас. Тази страна е безнадеждна. Там и боклуците са чисти. Америка не е нито мечта, нито реалност, тя е хиперреалност. Тя е хиперреалност, защото е утопия, която още в самото си начало се е изживяла като осъществена... Не съумявам да се въздържа да мисля за този свят като за утрото на света. Може би защото целият свят продължава да мечтае за него, дори след като го е надраснал и сега вече го използва.