В тъмница

Сцени и случки из Априлското въстание

Константин Величков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: БЗНС
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 152
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 7

Константин Величков Петков, български писател, преводач, мемоарист, литературен критик, редактор, политик, общественик, живописец, е роден в град Татар Пазарджик през 1855 г. в семейство на богат занаятчия. Учи в родния си град, в лицея "Галатасарай" в Цариград, учителства в Главното класно училище в Пазарджик, участва в подготовката на Априлското въстание, осъден на смърт, освободен. През Освободителната война е преводач на руските войски. След Освобождението е съдия, депутат, директор на народното просвещение (1884-1885). Действителен член на БКД (БАН). Живее във Флоренция (1887 -1889). Учителства в Солун (1890-1891), по-късно е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894), министър на народното просвещение (1894-1897), министър на търговията и земеделието (1897-1898), дипломатически представител в Белград 1902-1904), отзован. Умира в Гренобъл, Франция на 03/16. 11. 1907 г. Печата от 1874 г. Основава сп. "Ученическа беседа" (1900-1904). Издава сп. "Летописи" (1899-1905). Инициатор за откриване на Рисувалното училище в София (1896). В творчеството му се открояват "Писма от Рим" (1895), "Цариградски сонети" (1899), спомените "В тъмница" (1899) и др. Пише стихове за деца. Превежда Юго, Пушкин, Данте, Шекспир и мн. др. Последните три години от изгнаническия си живот той прекарва в Цариград. И тук неговата душа е измъчена от болест, страдания и копнежи по родината. В едно писмо от това време той пише до свой близък сродник: "За сега не мисля нищо... Боря се с двама неприятели - болестта и мизерията..." И в такова ужасно положение е работил, и то усилено: написал хубавите "Цариградски сонети"; продължил "Писма от Рим", едно от най-дивните му творения, което досега няма своя другар; започва мемоарите си "В тъмница" - сцени и случки из Априлското въстание; започва превода на Дантевия "Ад" и завършва едно ръководство по "Всеобща история на литературата" - т. VI) от съчиненията му ("Нашите учители") и т. IX - "Европейски писатели"2. От Цариград той е сътрудничил във Вазовата "Денница", д-р Кръстевата "Мисъл" и Татар-Пазарджишкия в-к "Прогрес", редактиран от Велчо Велчев, Богдан Величков и Рачо Косев, С получавания хонорар срещу печатаните в тия периодични издания трудове той услаждал изгнаническия си залък.