Спомени

Вили Брандт

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Ботев
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 272
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Майя Стефанова
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 127
Височина (мм):: 197
Дебелина (мм):: 15
ISBN:: 954-445-009-2

Вили Бранд, срещано и като Вили Брант, с истинско име Херберт Ернст Карл Фрам е германски политик, лидер на Германската социалдемократическа партия и канцлер на Федерална република Германия в периода 1969-1974 г. През 1938 г. иска политическо убежище в Норвегия. По време на германската окупация на тази страна, попада в плен. Успява да се измъкне и заминава за Швеция, откъдето моли норвежкото правителство за политическо убежище. Молбата му е удовлетворена. Получава норвежко гражданство и остава в страната до края на войната. През 1941 г. се жени. От този брак, който приключва през 1948 г., му се ражда дъщеря. Няколко месеца след развода си Бранд встъпва отново в брак - с вдовица на име Рут Бергауст, от която има трима доведени сина. Развежда се с нея след 32 години съвместен живот. Връща се в Германия през 1945 г. като журналист от скандинавска страна. Получава германско гражданство през 1948 г. Една година по-късно властите официално му разрешават да ползва псевдонима Вили Бранд и в Германия. От 1969 до 1974 г. е канцлер на Федерална република Германия. Председател на Германската социалистическа партия от 1964 до 1987 г. Кмет е на Западен Берлин в периода 1957-1966 г. Вицеканцлер и министър на външните работи на ФРГ от 1966 до 1969 г. Става председател на Социалистическия интернационал през 1976 г. Той развива така наречената Източна политика - за намаляване напрежението с държавите от източния блок. Тази негова политика допринася за изменение на манталитета, начина на мислене на хората от Източния блок и по някакъв начин да подпомогне падането на тогавашния социалистически режим в страните. Политиката му води до смекчаване на отношенията между хората от Източния и Западния блок. Именно заради това през 1971 г., той получава Нобелова награда за мир.