Времето на козите

Луан Старова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, нечетена, меки кори. Листовете не са отваряни.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Библиотека 48
Град на издаване:: София
Година:: 2002 г.
Език:: Български
Страници:: 151
Корици:: Меки
Преводач:: Николай Стоянов
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 150
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 20
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 9547930060

Роман. Луан Старова е македонски писател от албанска националност, професор по френска литература в университета в Скопие. Той е автор на повече от десет романа, няколко поетични и есеистични книги. Огромен успех имат романите му от така наречената "Балканска сага". "Времето на козите" е първият от поредицата. Преведен е вече на дванайсет езика. Луан Старова е бил посланник на Югославия в Тунис, а после и на Република Македония в Испания, Франция и Юнеско. Той получава известност. Едгар Морен казва, че: "Франция с възхищение и с много вълнение откри писателя Луан Старова, забележителен романист, трудно поддаващ се на класификации, който със своята силна поетичност и дълбока вкорененост в балканския сват защитава успешно майсторството си..." "Като добър познавач на съвременните европейски литератури, той има ясна представа за равнището на художествените произведения. Луан Старова не се ограничава с проповядване на идилично отношение към селото. Става въпрос за една по-модерна нагласа. Прекрасното слово на писателя се отличава с дълбока искреност, автентичност, конкретност, действителност. Епизодите са заплетени сложно, изпъстрени с вълшебство и ирония. Героите от романа са обикновени хора, селяните от планините с техните проблеми и радости. Забележим е авторовият интерес към съдбите, психологията и въображението на народа. Романът "Времето на козите" от Луан Старова пресъздава своеобразно пренасяне на действието в градска среда. Той отвежда до един обективен поглед към събитията. Това е време на промяна на старите стойности и утвръждаване на един нов ред неприемлив за хората от планините слели своя живот с красотата на природата, неспособни да се отделят от нея и да заживеят в големия и студен град. Разказът се води от името на децата, новото поколение, неразбиращо нищо от всички тези промени. Децата, за които идването на селяните от близките планински райони и включването им в "работническата класа", щеше да "стане ясно с течение на годините". Градът оживява от прииждането на новите жители. За човека твърде често е доста мъчително да се откъсне от средата си, от местата, където е бил щастлив. Но пътят е свързан и с надеждата, с вярата, че някога ще се върне отново. Сега селяните вземат само "най- необходимите вещи" - козите. Тези живинки са спасители на многобройната челяд на албанското семейство от планините, верен другар и спътник в живота, готови да накърмят разплакано пеленаче с млякото си - "течен благодат за хората". Върховните представители на властта в града са добре запознати с положението, с пристигането и с въпроса за настаняването на новите жители в някой изоставени сгради. Всичко е предварително уточнено, но в момента на появата на белите създания положението силно се обърква. Големите планове за премахване на "вътрешния народен враг" са отложоени за момент от нечаканата "козя революция". Тук Луан Старова си служи със сатира. Той говори за положението на управниците неспособни сами да се справят със ситуацията и чакащи заповеди от по-високи постове. Писателят не посочва директно недостатъците на политическата система, а само излага проблемите и ги критикува посвой начин. Това чувство е подсилено от момента, в който партийният секретар и градоначалника се срещат с водачите на козарите. Те са поставени в сложна ситуация, в която са длъжни да приемат желанието на планинците козите да останат с тях в града. На слабостта и страха на управниците е противопоставена силата и мъжествеността на Чанга - водачът на козарите, който за нищо на света не би отстъпил от исканията си. Изобразен е сблъсъкът на два свята, непримирими по между си, всеки със свои особености и потребности. Властта може да се определи като изграждане и поддържане на специфични отношения на зависимост. Това предполага наличие на слаби и силни позиции. Властническите фигури започват да манипулират хората, съдбата и бъдещето им. Всички ценности са съсредоточени в ръцете на привилигировани избранници и това им дава самочувствието, че владеят истините. Доминират личните интереси и страхът от посегатлството върху тях. Така в романа изпъкват границите на произвола, на огънатите под натиска човешки души, останали дори без мечтите си. Бащата на детето - разказвач познава живота на Балканите. Той е скитал от едно място на друго със своето семейство с надежда за по-добър живот. Заемайки пост в управлението на града и вземането на коза в семейството би довело до пагубни резултати, но той трябва да защити живота му, дори цената на това да е противопоставяне на установения ред. Козите остават част от живота и сигурен източник за прехрана. Но това не може да продължи дълго. Въпреки опитите да запазят своите приятели, те биват принудени да се разделят с тях. Едно семейство решава да надхитри управниците, като на последното козле бива зашита овча кожа, за да не бъде открито. Но въпреки усилията, законът се оказва по - силен. Дори последната надежда угасва. В крайна сметка то е взето и убито. Управата на града се опитва да наложи ред, да ликвидира козите и да въведе планинците в една нова "работническа класа". Хората от козарската махала са отчаяни от неизвестността. Пред опасността да им вземат козите, след поредното преброяване, те решават да поверят живота им в ръцете на Чанга. Насилието цари навсякъде, но козият водач намира изход от ситуацията. Той се скрива заедно с белите създания в крепостта Калето, съхранила се от стари времена. Там намира убежище и подслон. Козарите разбират за това и с цялата си любов, дори пред опасността да бъдат заловени и съдени, решават да пуснат през един отвор шума, храна за своите кози. По това време в града цари суматоха, всички военни части издирват козето стадо и търсят да заловят техния водач жив. Преследването е обречено на неуспех. Чанга и козите изчезват, успяват да избягат. Това слага край на времето на козите. Време изпълнено с щастие, любов и разбирателство, време на сигурност, възможност да контролираш съдбата и живота си. Въпреки трудностите, с които е съпроводен престоя на козите в града, техните собственици нито за миг не се отказват от тях и ги бранят до край. Има моменти, в които семействата са изправени пред съдбовен избор - доброволно да предадат козите - своите "деца" или да станат обект на насилие. Те се опълчват срещу препоръчаните истини, за тях съпротивата е равносилна на свобода. Романът "Времето на козите" е разказ за превратностите на историята, за цената и смисъла на човешкия живот. Интересни са размишленията на пишещите хора, които отвеждат до осмисляне и осъзнаване на ставащото. Писмото предполага дистанция, отдръпване, спокойно предценяване на живота. Но тук по-скоро е вписано самото изживяване, напрегнатото търсене на изходи. Всеки от равнището на своя опит се мъчи да даде оценка на ставащото. Желанието на един козар да вникне чрез книгите в тайните на света го отвежда до истината за Чанга и козите, до смисъла на човешкия живот. Козето стадо и техниат ръководител изчезват. Любовта и всеотдайността към животинките се оказват движещ мотив в живота на Чанга. Той съумява да намери някъкъв изход. Всички търсят скривалището му, но никой не го открива. Хората трябва за винаги да се разделят със своите приятели. Тайната за белите създания остава скрита. Дали "под планината разделила двете езера, техните води все пак се смесват, създавайки многобройни и красиви пещери", дали Чанга е намерил изход сред тях, остава вечна загадка. Тук свършва тайната за козите. Всички са доволни, защото в техните сърца никога няма да изгасне надеждата, че те са намерили спасение. Но всички с малко тъга усещат, че "най-хубавото време на света", времето на козите, си е отишло и никога няма вече да се върне. Човекът се намира в постоянно движение в търсене на верния път към доброта и красота. "Времето на козите" е роман пресъздаващ момент от живота на хората част от един балкански свят. Той е пропит с любов, копнеж, болка, тъга и мъка. Това е разказ за разпадането и възобновяването на един живот обречен на вечни премеждия, разказ за славното балканско минало." Д.Вълева

Ключови думи: Л.Старова, македонски, писател, проподавател, роман