Новели

Андрей Упит

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 352
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Венцел Райчев
Художник:: Иван Кьосев
Поредици и библиотеки:: Световна класика
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 133
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 20

Книгата съдържа 9 новели от Андрей Упит. Андрей Упит е латвийски съветски писател - реалист, литературовед, обществен деятел, народен писател на Латвийска ССР (1943), академик от АН на Латвийска ССР (1946), герой на социалистическия труд (1967), доктор на филологическите науки, професор от катедрата по латвийска литература (1945). Лауреат на Сталинска награда втора степен (1946). Член КПСС от 1917 г. Основоположник на латвийската съветска литература. Латвиец по националност. Роден в село Скривери до река Даугава, на около 100 км. югоизточно от Рига в селско семейство на безимотни арендатори. Като малък е свинар и овчар. Завършва началното си образование в Скриверското волостно училище. През 1896 г. полага изпити в Рига и получава диплома за "енорийско-градски" учител. Първото си стихотворение публикува през 1896, първия си разказ - през 1899 г. През есента на 1897 г. започва работа в Мангалското волостно училище - там пее в хор, прави спектакли и участва в пиеси. Работи там 4 г. и през 1901 г. полага изпити за домашен учител. От 1902-1908 г. работи като учител. През 1909 г. е поканен в буржоазния опозиционен вестник "Яуна диенас лапа" ("Нов всекидневен лист"), създава учителския седмичник "Изглитиба" ("Просвета"). Построява си къща в Скривери и там живее и работи със семейството си. По време на Първата световна война Упит скита из Русия и живее в Кавказ, работейки като канцеларист и др. Обявява се срещу декадентството в латвийската литература, твърдо отстоявайки позициите на критическия реализъм: пише разкази за селския живот, дилогията "Буржоа" (повест, 1907) и "Последният латвиец" (1912), сатиричния цикъл с разкази и новели "Свръхчовеци" (1909), двутомника с разкази и новели "Малки комедии" (1910), "Малки драми" (1911) - единственият му сборник с лирични стихове. С романа "Нови извори" (1908) започва поредицата си от романи "Робежниекови" - едно от най-значителните произведения на латвийската литература. Под влияние на новия подем на работническото движение писателят през 1910-1911 открито преминава на позициите на пролетариата, разгръща смела публицистична и литературно-критическа дейност. В романите "Жена" (1910), "В копринената паяжина" (2 част на "Робежниекови", 1912), "Злато" (1914), "Ренегати" (1915-1916) разобличава градската буржоазия и еснафството, в драматичната трилогия "Зов и ехо" (1911), "Единият и многото" (1914) и "Слънцето и парата" създава първите в латвийската драматургия реалистични образи на работници-революционери. Сборникът с разкази и новели "Тревога" се появява през 1912 г. , посветен на събитията от 1905 г. , а книгата с разкази и новели "Усилно време" - през 1915 г. След Февруарската революция от 1917 г., събитията за която са отразени в сборника разкази "Размразяване" (1919), Упит е избран в Съвета на работническите депутати в Рига и в Изпълкома на Съвета. По време на немската окупация е арестуван и затворен в Рига. В периода от 1920 по 1939 г. се занимава с литературна работа в Скривери и Рига, издава белетристични произведения от различни жанрове, критически и исторически литературни очерци, статии, книги, редактира сп. "Домас" ("Мисли"). През този период разработва принципите на социалистическия реализъм. Публикува романа "Северен вятър" (3 част на "Робежниекови", 1921). Нравите на буржоазната република са разобличени в романите "По моста на дъгата" (1926), "Смъртта на Ян Робежниек" (1933), "Усмихващият се лист" (1937), в сатирични комедии, сред които особен успех имат "Къпещата се Сузана" (1922), "Полетът на чайката" (1926). Връх на новелистиката на Упит са сборниците "Насрещни ветрове" (1920), "Шушки във въртопа" (1921), "Отвъд вратите на рая" (1922), "Метаморфози" (1923), "Един гол живот" (1926), "Разкази за пастори" (1930). На историческа тематика са трагедиите "Мирабо" (1926) и "Жана д’Арк" (1930), романовата тетралогия "На границата на вековете" (1937-1940). Автор на "История на световната литература" в 4 тома (1930-1934). Фашисткият преврат от 1934 г. лишава Упит от възможността открито да участва в обществено-литературната борба. През 1940 г. е избран за депутат в демократичния сейм, провъзгласил съветския строй в Латвия, а от 1941 г. е депутат във Върховния Съвет на Латвия. В годините на Великата Отечествена война 1941-1945 живее в село Котинино, до град Киров - сътрудничи на фронтовата периодика и в. "Литературная газета", пише възвания към евакуираната младеж, листовки за окупирана Латвия, радиопредавания за Московското радио, Совинформбюро и др. С трагедията "Спартак" (1943) завършва историческата си трилогия. В дилогията от историческите романи "Земя зелена" (1945; Държавна награда на СССР, 1946) и "Светъл лъч в облаците" (1951) разкрива живота на латвийското село в края на 19 век, първите крачки на латвийското работническо движение в 90-те г. След 1951 Упит изцяло се посещава на литературоведска работа (книгата "Въпроси на социалистическия реализъм в литературата", 1951 и др.). Превежда произведения на Грибоедов, Гогол, Горки, А. Н. Толстой, Шекспир, Хайне, Б. Шоу, Г. Флобер, Х. Ман и др. Обществената му дейност в съветско време е интензивна и разностранна: чете лекции по история на латвийската и обща литература в Латвийския държавен университет (1945-1949); заместник- председател (1940-1951) и член (от 1951) на Президиума на Върховния Съвет на Латвийска ССР; председател на СП на Латвия (1941-1954), директор на Института за езика и литературата към Академията на науките на Латвийска ССР ( 1946 - 1951). Носител на Държавна награда на Латвийска ССР (1957). Награден с 5 ордена "Ленин", 4 други ордена, както и с медали. Творчеството му е с голямо обществено значение и социална наситеност. В своите романи, новели, разкази и драми безпощадно разкрива експлоататорската същност на капитализма и буржоазията, както и нейната ограниченост и пошлост. "Робежниекови" - най-значимото му произведение се състои от 8 части: "Нови извори", "В копринената паяжина", "Северен вятър", "Завръщането на Ян Робежник" (1932), "Смъртта на Ян Робежник" (1933), "Мартин Робежник", "Нов фронт" и "Стари сенки", считан от писателя за уводен в цикъла. Автор на романите "Под гръмовете" и Под желязна пета", посветени на Първата световна война и германската окупация на Латвия За почти 70-годишната си литературна дейност Упит създава 20 романа, 20 пиеси, 10 сборника с разкази, автор е на "История на латишката литература" в 2 тома, книги за деца, стихове, критически статии и фейлетони. Произведенията му са преведени на 30 езика, включително на български, някои от произведенията му са екранизирани. Умира на 93 г. В Рига е открит музей на писателя. Съдържание/ Писателят е писател винаги и навсякъде" от Венцел Райчев / 7 Новели / 15 Комедия в три действия / 17 Homo sapiens / 35 Ветрове / 54 Въглени под пепелта / 101 Смъртта на Клеманс Перие / 149 Последното действие / 190 Лунни сенки / 208 Вилнит пътува на изток / 233 Моят живот и моята работа (Спомени и размисли) / 280