Разкази.

Николай Илиев Драганов е български писател-белетрист. Роден е на 19 декември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Учи в родното си село. Завършва Народна мъжка гимназия "Цар Борис III" (Ловеч) (1944). В годините на Втората световна война е активен член на РМС. През 1950 г. завършва специалност славянска филология в Софийския университет. Трудовия си път започва като учител. Работи в Радио "София" (1951), Българска Кинохроника (1952), Окръжен народен съвет, Плевен (1953), Железопътния институт (1954) и отново в Радио "София" (1955).

Печата първия си разказ през 1947 г. Публикува в периодичния печат. Сътрудничи на списанията "Септември", "Наша родина", "Български воин", "Славяни", "Добруджа" и вестниците "Работническо дело", "Литературен фронт", "Народна култура", "Поглед", "Отечествен фронт", "Народна армия" и "Кооперативно село".

Автор на биографични очерци, повести и разкази за деца и възрастни, между които "Празници", "Нашата пролет я няма", "За мен не е плакало момиче", "Ягодова поляна", "Тревожна обич", "Слънцето и бялата птица" и др.