Село Извор

Културно-просветно и духовно средище на българщината в Босилеградско краище

Николай Илиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: 2016 г.
Език:: Български
Страници:: 48
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205

С посвещение и автограф от автора. С много снимки. Извòр е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. Село Извор се намира в разделената от българо-сръбската граница област Краище, на 4 километра североизточно от Босилеград и недалеч от границата с България. Разположено е в долина в подножието на панината Рудина. В центъра му се намира извор (Извòро), който е дал и името на селото. През XIX век Извор е просветен център на българите в Краище. След Освобождението на България в 1878 г. Извор влиза в границите на Княжество България. По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. Значителна част от обработваемата земя на Извор остава в България, както и по-голямата част от гората на селото - около 3000 декара. През този период жителите на селото са подложени на насилствена асимилация и на репресии. На 8 март 1928 година сръбските власти убиват местния жител Манол Илиев, други са подлагани на физическо малтретиране. Една част от жителите на Извор емигрира в България. През 1941 - 1944 година Извор, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В последните десетилетия са засилени процесите на изселване на местните жители - предимно във вътрешността на Сърбия. Населението на Извор е почти напълно българско. Според данните от преброяването от 2002 година, етническият му състав е следният: 93, 91% българи, 4, 34% сърби, 0, 86% югославяни Д-р Николай Илиев, по потекло трънчанин от село Радово, е роден на 25 март 1929 г. във Велико Търново. Като син на офицер от "царската" армия, д-р Илиев е репресиран от социалистическата власт след 1944 г. Националист по убеждения, той се включва в анти комунистическата съпротива срещу тоталитарната система у нас. Има издадени 30 книги и е публикувал над 250 статии и научни разработки в областите на ветеринарната медицина, животновъдство, краеведческа история и археозоология. Краеведските изследвания на д-р Николай Илиев заемат най-важно място в неговото творчество.