Портрети Изабела Албрици За особеностите на екземпляра Състояние: Отлично Забележка: Нов, неползван екземпляр. Наличност: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата Задай въпрос относно екземпляра За изданието Издателство: Алтера Град на издаване: София Година: 2009 г. Език: Български Страници: 120 Корици: Меки Преводач: от италиански Дария Карапеткова Поредици и библиотеки: Европейски романтизъм Категория: Мемоари, биографии, писма Ширина (мм): 160 Височина (мм): 210 Дебелина (мм): 12 Елегантни жестове, прецизни и красиви изрази, изящна почит към душевния плам и непреднамерено уважение към културните и научни постижения на събеседниците - това е малка част от облика на времената, в които Изабела Албрици живее. Известна е с литературните си творби, а ние, в България, я познаваме със сборника "Портрети" в превод на Дария Карапеткова. Някогашният салон, в който тя организирала своите прословути приеми, донесли ѝ вдъхновение за заниманията с писане, се намира в близост до площад "Сан Марко", в една от сградите, гледащи към Калле Микиел. Венеция от края на XVIII век е може би малко по-различна от днешна Венеция - дори само обноските и отношението към другия днес са различни навсякъде. Но вярвам, че там още отекват стъпките на онези госпожи и господа, които са направили света по-ясен и смислен и които са празнували дните си в салона на Албрици. Тя е родена на 16 юни 1760 г. на остров Корфу, тогавашна Венеция, с името Елизабета. Майка ѝ била властна и авторитарна жена, която омъжила насила дъщеря си за венецианеца Карло Антонио Марини. Младото семейство се мести във Венеция, където бъдещата писателка ражда първото си дете. Още тогава тя намира своето място в светските кръгове, където умът и изтънчеността ѝ веднага са забелязани. Тя сменя името си от Елизабета на Изабела - по идея на поета Иполито Пиндемонте, с когото има удоволствието да общува. След като майка ѝ си отива от този свят, Изабела се радва на подкрепата на баща си за анулирането на брака си с Марини. Описвана като "любовница за пет дни, но приятел докрай", тя се слави както с интелекта и морала си, така и със страстта за живот. Омъжва се повторно, този път за заможния венецианец Джузепе Албрици, от когото ражда сина си Джузепино. Всъщност именно Джузепино е голямата любов в живота на Изабела и тъкмо заради обичта си към детето тя получава стимул за интелектуалните си занимания. Някои биографи на Албрици отбелязват, че тя се омъжва за Джузепе извън Венеция при съмнителни обстоятелства: мотив на младоженеца било разпределението на семейното имущество. Мълвата, че Изабела вече е омъжена - при все, че това било тайна - е разпространена от отхвърлен кандидат за ръката ѝ. О, времена, о, нрави! По-късно тя ще каже за съпруга си граф Джузепе Албрици, че всеки негов жест или дума излъчат красотата на добродетелта. Изабела вижда мъжа си като безкрайно търпелив човек, с когото сякаш природата си прави експеримент, с който цели да докаже зависимостта между болката и търпимостта. Отдаден в името на благочестието и морала, той винаги се чувствал длъжен да извърши добро дело в полза на другите и никога не очаквал подобни жестове за себе си. "Той е единственият човек, когото познавам, способен да сбъдне това, което казваше за себе си мъдрецът: да може да живее в прозрачна къща", пише Изабела Албрици в "Портрети" (ИК "Алтера", 2009). Животът в Италия е пословично труден, но очевидно политическата и икономическа ситуация от онова време позволяват на Албрици да организира приемите в този свой венециански салон, без да се притеснява от бедност, престъпност и религиозен фанатизъм. Насилието и оскъдицата не са тема на заможната графиня Албрици - тя се радва на свободата да наблюдава, да опитва, да попива. Контактите с елита на Венеция ѝ носят положителен заряд и дори когато съзре нещо грозно в някоя личност - жест, черта от характера, постъпка и пр. - тя съумява да опише уродливото, без от това да пострада вдъхновението ѝ. През деня графинята се занимава със сметки и отчети - тя пресмята активите и пасивите на онова, с което разполага след смъртта на втория си съпруг. Вечер Изабела Албрици отваря вратите си за лицата на венецианския елит - салонът ѝ приема поети, писатели, историци, художници, скулптори, учени, посланици и военни - всеки, който притежава бляскав ум и изтънчени обноски, е добре дошъл. Дали са пили пунш и дали от стените са ги наблюдавали изобразените в гоблени нимфи - историята не уточнява. Едно е сигурно: привилегията да общуваш с толкова много различни и колоритни - всеки по своему с изключителен талант - личности във Венеция в началото на XIX век не може да се сравни по никакъв начин с днешните партита на българските паркетни лъвове и лъвици. И все пак салонът на Албрици приема гости във времена, в които жените не са изкушени от литературата, изкуството и науката. Тогава техен приоритет все още са съвсем различни неща - повече или по-малко повърхностни, семейни или еснафски занимания. В такава ситуация обаче талантът на Изабела Албрици проблясва измежду написаните от мъже обемни трудове. Тя е умела писателка: точна и премерена, а не излишно разточителна. Не пише нито голословни хвалебствия, нито претенциозни манифести. Поетът Иполито Пиндемонте, библиофилът Якопо Морели, художникът Виван Денон, скулпторът Антонио Канова, хирургът и литератор Франческо Алиети, френският комедиограф, историк и политик Луи дьо Ла Мезонфор, поетът Уго Фосколо (за когото дори се говори, че имал любовна връзка с Изабела), корсиканският военен Жан-Батист Червони, британският поет Джордж Байрон и още стотици имена - всички те са били гости на салона на Изабела Албрици във Венеция и са оставили диря в сърцето ѝ завинаги. Дирята, която графинята превръща в мощен творчески заряд. С Лорд Байрон се запознава, когато вече е наченала своите петдесет години. Вечерите в салона ѝ - прекарвани в четене на поеми и разкази - вдъхновяват британския поет да напише и издаде през 1917 г. творбата "Бепо". Нравите на жените във Венеция - доста по-естествени и дръзки от тези на лондончанките - правят силно впечатление на Байрон, драсвайки клечката на неговия гений. А за самата Албрици той пише в писмо от 24 декември 1816 г.: "Вдругиден започва Карнавалът. Ще вечерям с графиня Албрици, ще се забавляваме и ще отида на опера. Музиката в театър Феникс е забележително добра, затова ще съм там през сезона. Графиня Албрици, за която споменах, е същинската мадам Дьо Стал на Венеция - не е млада, но е много учена, ненакърнена, добронамерена жена, много любезна с непознати и вярвам, че изобщо не е разпусната като повечето жени." В портрета на Байрон, който Албрици създава, той е описан като изключително красив - с ведро лице и разкошни къдрици. Променливия му нрав тя сравнява с морска вълна в хубаво пролетно утро. Графинята познава изключително добре тънките извивки на бурната му душевност и доста добре разбира неговата поетичност, възпламенявана от въздуха на местата, на които той попада. С голямо великодушие, противно на всякакво тесногръдие и костеливост, графинята предава изблиците на темперамента му - сякаш призовавайки света да опрости греховете на поета. Дори странност като отвращението на Лорда към гледката на жени, които се хранят, не може да почерни светлото впечатление и уважителното отношение на писателката. Изтъквайки, че творбите на скулптора Антонио Канова отлично биха послужили за наръчник по морална практика, Изабела Албрици изразява своето дълбоко възхищение към гения на италианския творец чрез портрета, който написва за него. Тя го намира за добродетелен и чист, неподатлив на суета и превземки, непосредствен и в същото време скромен. Канова подарява бюста "Елена" на Албрици - работа, която толкова впечатлява Байрон, че той ѝ посвещава поема и я нарича в едно писмо от 1816 г. "най-съвършено красивата човешка творба". Диана МАРКОВА * * * Книгата "Портрети" на Изабела Теотоки Албрици (1760-1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон ... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото. Ключови думи: италианска литература, европейски романтизъм За поръчка Цена: 7,67 € (+ отделно цена за доставка) Поръчай Техническа грешка. Моля, презаредете страницата и проверете кошницата. Добави в бележника Условия по продажбата Търговец: щанд "4i4o Ru" Необслужване на поръчка: 1% риск (спрямо 100 поръчани) Фактури: не издава Отстъпки 10%:При поне 5 книги от същия щанд. Как се отброява (напр. при комплект)? Доставка (с преглед и тест) До офис на Еконт: около 3,10 € (до 1 кг) До офис на Спиди: около 3,14 € (до 3 кг) До адрес по Еконт: около 4,02 € (до 1 кг) До адрес по Спиди: около 3,66 € (до 1 кг) До BOX NOW автомат: не предлага Лична среща: не предлага Пратката пристига: 1-5 раб. дни след поръчване Доставя за чужбина: за поръчки от поне 50,00 € - научи повече (en) Ще платите само една доставка, ако поръчате още книги от същия щанд - "4i4o Ru". За щанд "4i4o Ru" Книги: 20 012 (разгледай) Единични за сайта към момента: 3 496 (разгледай) Други типове продукти: 313 (разгледай) В "Книжен пазар" от: 2009 г. Добре дошли при 4i4o Ru! При промени/проблеми с поръчката Как да: Откажа поръчана книга? Се свържа с щанда продавач? Как да процедирам при: Забавяне на изпращането. Несъответстваща на описанието или объркана книга. Други предложения Други екземпляри от книгата ‹ › 2009 г. | Отлично 5,00 € 2009 г. | Отлично 5,50 € 2009 г. | Отлично 6,00 € Още екземпляри Книги от същия автор Разгледай книги от същия автор Подобни книги Разгледай подобни книги