Стихове.

Заглавието подсказва и определя същественото в тази поезия. И звучи в мен, докато я чета и препрочитам, откровението на Екзюпери - "Най-същественото е невидимо за очите. " Петър Нешев не вярва на очите си, той гледа със сърцето си - така почувствах стиховете му. Той ли е избрал прекрасната форма - сонета, или пък сонетът е избрал него? Няма значение - важното е, че са се родили тези прочувствени, изпълнени с копнеж по прекрасното стихове.

"Спри, обичам те! " звучи като заклинание - вечното желание да задържиш мига на любов и пълно сливане на душите и телата. "Когато теб те няма" - в тези стихове са съпричастни духът, природата, тялото - извечните дух и материя. В своята таванска стая поетът мечтае - "от лунен лъч омаян", "прескочил зоната на здрача" за обич и любов, за топлина и нежност. Трогателно звучи "Сега? ... Ще те обичам като лист отронен, жадуващ клоните, но паднал на земята. " "Пъзел" е успешен опит да разплетем нашия загадъчен, съдбовен път - "А може би по хрумване забавно подрежда пъзел нашата съдба. " Особено място заема стихотворението "Приятел" - опровержение на клишето, че между мъжа и жената не може да има приятелства - "Бъди ми приятел - по-трудното! Зная! " ..Картини" - стихове, пълни със символи и мъдрост, с предчувствие за творчество, за победа над белия лист.

Човекът се ражда и умира сам, но между двете съдбовни дати осъзнава, че "Човек не е създаден да е сам. Той щастие сред другите намира. " ("Сам") Оригинално е стихотворението "Човекът и новата любов" - "Ту в ада е, ту в райската градина. " Вечно е това лутане, изпълнено с копнеж и тревога, когато сърцето замира пред неизвестното. Интересни са "Кавъри по стари мелодии". Запленяват с откровеност "Целувката" - дар от боговете и "Еротична дестинация".

Разделът "Домашните на Мария" (Мария Брайко-ва, кръгът "Слънчеви лъчи") включва стихове, озарени от учението и преклонение пред Учителя Петър Дънов, пред стремежа към божествената светлина и свобода, към правдата и любовта. "Да носим в сърцата си лъч светлина, / от Бога дарена, от нас отразена, /с преливаща с обич безсмъртна душа."

Разделът "Незрящите" е покъртителен. Сам авторът е с намалено зрение, но е изпълнен със светлина, която се опитва да дари на тези, от които тя е отнета. "Незрящата", "Бастуните", "Прегръдката", "Послание към зрящите" са вик и зов за помощ: "Очите ви са нашите очи! /Ръцете ви са мостовете живи! ", "О, Боже, здраве ти дари на всеки, / с когото ний, незрящите, вървим/по трудните, житейските пътеки! " Мъка и състрадание има и в "Бежанци". Как добре е разбрал и почувствал поетът страданието и отчаянието, болката по изгубената родна стряха! "Нима човечност и любов умряха? / Нима светът докрай е полудял?! " В "Протест" извиква: "Не търсим нито Mu'-лост, ни пощада, / а своите, човешките права. "

Всеки творец има мигове, когато се пита - защо ли да пиша, когато гласът ми е "глас в пустиня" (Ботев). Но Нешев възкликва: "Иди! Руши! Съграждай свят чудесен! / И в него пак ще пишеш за любов! "

В цикъла "Наградените" са събрани стихове, отличени е първа награда в конкурса "Зрящи сърца"-2012 г. и 2014 г. - "Проглеждане" и "Мъглата". Това са съвършени прозрения и откровения, изпълнени с копнеж по искрената обич и приятелство. "Когато се залуташ и в мъглата/ почти не чувстваш правилния път, / към вярата ти отвори вратата, / спасявайки се от духовна смърт. И знай - по пътя ти към светлината/ познати-непознати с теб вървят. "

С първа награда е отличено и стихотворението "Есента на жена ми", посветено на рано отишлата си от този свят Мариана, съпругата на поета и майката на дъщеря му Невена. "Ти цялата си сякаш есента/ - един сезон, узрял за мъжка радост... Ти цялата си нежност и борба. "

Прекрасни са легендите в стихове, пресътворени по събраните от Йонка Динова древни предания: "Розата", "Побитите камъни" и "Ропотамо". Красиви приказки за любовта и добротата, които пазят живота по Земята.

Има и няколко хумористични стихове, които са сполучливи и навременни - "Епиграма", "Преди" и "Сега" по Радой Ралин, "Телефонната кабина". Хуморът в тях е свеж и специфичен.

За мен е истинско удоволствие и наслада, когато чета поезията на Петър Нешев - правдива, човечна, пълна с доброта и обич!

Д-р Дора Милева

28.10.2019 г.