Българска етимология и ономастика
Владимир Георгиев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБАН
- Град на издаванеСофия
- Година1960 г.
- ЕзикБългарски
- Страници180
- КорициТвърди
- Категория
Нашата книга "Въпроси на българската етимология" (София, 1958) имаше за задача да изложи принципните въпроси на етимологичното проучване на българската лексика.
Тая нова книга си поставя за цел да запознае читателя с днешното състояние на изследванията върху нашата етимология и ономастика, както и да изтъкне с конкретни примери какви резултати може да даде етимологичното проучване на българската и балканската ономастика за изводи относно някои проблеми от историята на нашия език, както и изобщо за езиците и етногенезиса на балканските народи. Особено внимание е отделено тук върху принципните положения за правилното установяване етимологията на собствени имена.
Пренесен на Балканския полуостров, нашият славянски език се е наслоил тук на един балкански субстрат, който е оказал своето въздействие върху по-нататъшния развой на българския език. Затова в последната глава се прави опит да се разграничат ясно ония стари балкански езици, които са оказали влияние върху нашия език.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Глава първа Етимологичните и ономастични проучвания у нас
I. Етимология..............................................................5
1. Кратък исторически преглед.......•..........................5
2. Днешните проучвания и задачи...............• . . . 9
II. Ономастика..................................................16
1. Кратък преглед......................................................16
2. Задачи и изводи....................................................19
Глава втора
Имената на големите реки в България и тяхното значение за етногенетични изводи
I. Увод.................................
II. Имената на най-големите реки.....................
1. Дунав..............................
2. Марица-Ибър.........................
3. Тунджа--Тъжа..........................
4. Струма........................•.....
5. Искър..............................
6. Осъм.....................■........
7. Янтра-Етър...........................
8. Места..............................
9. Камчия-Тича ..........................
10. Арда.........................•.....
11. Луда Камчия...........................
12. Русенски Лом..........................
13. Вит...............................
14. Тимок..............................
15. Нишава.............................
16. Росица..............................
17. Тополница..........................
18. Велека . .............................
19. Сазлийка.............................
20. Огоста..............................
21. Скът......•........................
22. Черни Лом............................
23. Провадийска река.........................
24. Струмица, Струмешница......................
25. Ресава (Резовска река) ......................
26. Въча-Кричим..........................
27. Стряма..............................
III. Имената на средните реки.......................
12 Бълг. етимология и ономастика
1. Сюютлийка (днес Върбица).................
2. Доспат (Доспатска река)..................
3. Лом...........................
4. Олудере (Величка, Харманлийска река)...........
5. Стара река - Лефеджа .............. . . .
6. Цибър - Цибрица . . . . •...............
7. Факийска река (Скафида) . . . •..............
8. Чепеларска река .....................
9. Азмака (Мочурница)...................
10. Малки Искър.......................
11. Веселина - Джулюница..................
12. Чепинска река (Елидере).....•............
13. Бююкдере (Голяма река)..................
14. Луда Яна ........................
15. Азмак..........................
16. Поповска река.....•................
17. Пестаник.........................
18. Чобаназмак (Овчарица)..................
19. Височица.........................
20. Каялъдере (Яйладере)...................
21. Драговищица.......................
22. Акдере (Бяла река)....................
23. Мандренска река (Карабунарска, Средецка река).......
24. Ботуня..........................
25. Тополовец........................
26. Видима..........................
27. Врана..........................
28. Ерма...........................
29. Русокастренска река ....................
30. Стари Искър.......................
31. Видбол..........................
32. Стара река........................
33. Мътивир.........................
34. Дувандере (Соколица)...................
35. Арчар..........................
36. Дряновска река......................
37. Бургасдере........................
38. (Сливнишка река -) Блато.................
39. Омуровска река......................
40. Малки Лом........................
41. Дьовленска река (Девинска река) ..............
42. Белица (Килифарска река).................
43. Баниски Лом (Бански Лом) ..................
44. Златарица (Златаришка река, Еленска река).........
45. Потока . •........................
46. Хаджидере........................
47. Войнишка река......................
48. Мартиня (Мартинска река).................
49. Азмак (Блатница).....................
50. Елешница........................
51. Пиринска Бистрица....................
52. Стара река - Гюлдере (Брезовска река, Рахманлийска река? )
53. Чифтедере (Двойница)...................
54. Соволянска Бистрица...................
55. Рилска река (Рила)....................
56. Панега..........................
57. Лебница.........................
58. Треклянска река ......................
IV. Дължината на реките и добруджанските реки-суходолия . . . .
V. Изводи ............................
Глава трета
Тракийски, дакийски, фригийски и тяхното отражение върху днешните
балкански езици
I. Кратък исторически преглед..............................................76
II. Принципи за определяне мястото на дакийски, тракийски и фригийски между другите индоевропейски езици ............................................80
III. Дако-мизийски и тракийски според географското разпределение на местни и лични имена..............................................................85
1. Тракийски лични имена ..............................................86
2. Фригийски лични имена..............................................87
3. Дакийски лични имена................................................88
4. Ирански или тракийски лични имена....................................88
IV. Фонемната система на дакийския език......................................89
А. Дакийски глоси......................................................89
f¡ovdá&Xa, *budadla ..................................................89
ôàmva ....................... ..............90
ôtéoefta.......................................................90
ôvv.........•.....................................90
-delà, -á»/Aa, -ôd{X)a, -zila, -tilia........•....................90
Çrjva................................................................91
ixí£r¡).a..............................................................91
oéfia................................................................91
omnïuç..............................................................91
Б. Дакийски местни и лични имена......................................92
1 AÇi-ояа...............................................92
dava (deva)................................................92
KaQnárr¡í oqoç........................................................92
Kqíoos..............................................................92
Mági; , Màÿtaoç, Marisia.....................• • 92
Salmorude............................................................92
Salsovia ............................................................93
AlÇrjaiç..............................................................93
'Iégaooç............................• . . 93
Pingus, Pincus (днес Пек)............................................93
Gabranus............................................................94
Aágóavoi, Aagdavíai....................................................94
TgijiaXloí............................................................94
V. Фонемната система на същинския тракийски език..........................95
А. Тракийски глоси......................................................95
ftóXivi9oç..............................................................95
ftóv(v)ao(o)os..........................................................95
figvvxóv . •..........................................................96
Дак. KivoífloiXa = бес. dinupula........................................96
flgia................................................................97
t¡QÍ£a................................................................97
Çrjiaç, Çalâç, ÇeiÀà, QÍXai .................... . 97
$o/j, (paía..............................................................97
Б. Тракийски местни и лични имена ......................................97
"A&qv¡.................... ....................97
’Agravas............................................................97
’Aquoxós, ’Aqtúxt]; , "AQTa>íos..........................................98
"ArAas......................•................98
’AjfeXmos, ’A/sXcüy, ’'A/sí.ov.......•...............98
Timachus............................................................98
Utus................................................................98
Anthium, "Avista....................................................98
b/purd/t-, ............................................................99
KéUr¡, KélXai........................................................99
négcv&o; ............................................................99
Ssv&t]; .........................................................99
Panisos, Panis(s)a(s).........................
Pan(n)ysis, Pannisis.........................
SaflàÇwi..............................
Srgv/icov..............................
’Agio s...............................
Avgaç ................................
BvÇoç.............................• • •
raiôgeoç (род. пад.)..........................
Bov).oyaiar]ç . ............................
diza, dizos.............................
.....................................
Syrmus, Séo/it]............................
TifSioiç . ............................
VI. Фонемната система на фригийски....................
VII. Въпросът за застъпването на ие. о в тракийски и дако-мизийски......
VIII. Дакийски, тракийски и фригийски....................
IX. Дако-мизийски, албански и румънски..................
Сравнително-историческа фонетика на дако-мизийски, албански и румънски
A) Кратки гласни............................
Б) Дълги гласни............................
B) Дифтонги . . . . .........................
Г) Сонантни ликвиди и назали .....................
Д) Съгласни..............................
Произходът на албанците ........................
X. Фригийски и арменски........• . ................
Résumé français.............................
L’état actuel de l’étymologie bulgare...................
La slavisation des Balkans à la lumière de l’hydronymie..........
Problèmes du substrat: le thrace, le dace et le phrygien..........
L’ethnogénèse des peuples balkaniques: Albanais, Daco-mysiens et Roumains
Показалец на думи и собствени имена...................
Показалец на автори............................
Тая нова книга си поставя за цел да запознае читателя с днешното състояние на изследванията върху нашата етимология и ономастика, както и да изтъкне с конкретни примери какви резултати може да даде етимологичното проучване на българската и балканската ономастика за изводи относно някои проблеми от историята на нашия език, както и изобщо за езиците и етногенезиса на балканските народи. Особено внимание е отделено тук върху принципните положения за правилното установяване етимологията на собствени имена.
Пренесен на Балканския полуостров, нашият славянски език се е наслоил тук на един балкански субстрат, който е оказал своето въздействие върху по-нататъшния развой на българския език. Затова в последната глава се прави опит да се разграничат ясно ония стари балкански езици, които са оказали влияние върху нашия език.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Глава първа Етимологичните и ономастични проучвания у нас
I. Етимология..............................................................5
1. Кратък исторически преглед.......•..........................5
2. Днешните проучвания и задачи...............• . . . 9
II. Ономастика..................................................16
1. Кратък преглед......................................................16
2. Задачи и изводи....................................................19
Глава втора
Имената на големите реки в България и тяхното значение за етногенетични изводи
I. Увод.................................
II. Имената на най-големите реки.....................
1. Дунав..............................
2. Марица-Ибър.........................
3. Тунджа--Тъжа..........................
4. Струма........................•.....
5. Искър..............................
6. Осъм.....................■........
7. Янтра-Етър...........................
8. Места..............................
9. Камчия-Тича ..........................
10. Арда.........................•.....
11. Луда Камчия...........................
12. Русенски Лом..........................
13. Вит...............................
14. Тимок..............................
15. Нишава.............................
16. Росица..............................
17. Тополница..........................
18. Велека . .............................
19. Сазлийка.............................
20. Огоста..............................
21. Скът......•........................
22. Черни Лом............................
23. Провадийска река.........................
24. Струмица, Струмешница......................
25. Ресава (Резовска река) ......................
26. Въча-Кричим..........................
27. Стряма..............................
III. Имената на средните реки.......................
12 Бълг. етимология и ономастика
1. Сюютлийка (днес Върбица).................
2. Доспат (Доспатска река)..................
3. Лом...........................
4. Олудере (Величка, Харманлийска река)...........
5. Стара река - Лефеджа .............. . . .
6. Цибър - Цибрица . . . . •...............
7. Факийска река (Скафида) . . . •..............
8. Чепеларска река .....................
9. Азмака (Мочурница)...................
10. Малки Искър.......................
11. Веселина - Джулюница..................
12. Чепинска река (Елидере).....•............
13. Бююкдере (Голяма река)..................
14. Луда Яна ........................
15. Азмак..........................
16. Поповска река.....•................
17. Пестаник.........................
18. Чобаназмак (Овчарица)..................
19. Височица.........................
20. Каялъдере (Яйладере)...................
21. Драговищица.......................
22. Акдере (Бяла река)....................
23. Мандренска река (Карабунарска, Средецка река).......
24. Ботуня..........................
25. Тополовец........................
26. Видима..........................
27. Врана..........................
28. Ерма...........................
29. Русокастренска река ....................
30. Стари Искър.......................
31. Видбол..........................
32. Стара река........................
33. Мътивир.........................
34. Дувандере (Соколица)...................
35. Арчар..........................
36. Дряновска река......................
37. Бургасдере........................
38. (Сливнишка река -) Блато.................
39. Омуровска река......................
40. Малки Лом........................
41. Дьовленска река (Девинска река) ..............
42. Белица (Килифарска река).................
43. Баниски Лом (Бански Лом) ..................
44. Златарица (Златаришка река, Еленска река).........
45. Потока . •........................
46. Хаджидере........................
47. Войнишка река......................
48. Мартиня (Мартинска река).................
49. Азмак (Блатница).....................
50. Елешница........................
51. Пиринска Бистрица....................
52. Стара река - Гюлдере (Брезовска река, Рахманлийска река? )
53. Чифтедере (Двойница)...................
54. Соволянска Бистрица...................
55. Рилска река (Рила)....................
56. Панега..........................
57. Лебница.........................
58. Треклянска река ......................
IV. Дължината на реките и добруджанските реки-суходолия . . . .
V. Изводи ............................
Глава трета
Тракийски, дакийски, фригийски и тяхното отражение върху днешните
балкански езици
I. Кратък исторически преглед..............................................76
II. Принципи за определяне мястото на дакийски, тракийски и фригийски между другите индоевропейски езици ............................................80
III. Дако-мизийски и тракийски според географското разпределение на местни и лични имена..............................................................85
1. Тракийски лични имена ..............................................86
2. Фригийски лични имена..............................................87
3. Дакийски лични имена................................................88
4. Ирански или тракийски лични имена....................................88
IV. Фонемната система на дакийския език......................................89
А. Дакийски глоси......................................................89
f¡ovdá&Xa, *budadla ..................................................89
ôàmva ....................... ..............90
ôtéoefta.......................................................90
ôvv.........•.....................................90
-delà, -á»/Aa, -ôd{X)a, -zila, -tilia........•....................90
Çrjva................................................................91
ixí£r¡).a..............................................................91
oéfia................................................................91
omnïuç..............................................................91
Б. Дакийски местни и лични имена......................................92
1 AÇi-ояа...............................................92
dava (deva)................................................92
KaQnárr¡í oqoç........................................................92
Kqíoos..............................................................92
Mági; , Màÿtaoç, Marisia.....................• • 92
Salmorude............................................................92
Salsovia ............................................................93
AlÇrjaiç..............................................................93
'Iégaooç............................• . . 93
Pingus, Pincus (днес Пек)............................................93
Gabranus............................................................94
Aágóavoi, Aagdavíai....................................................94
TgijiaXloí............................................................94
V. Фонемната система на същинския тракийски език..........................95
А. Тракийски глоси......................................................95
ftóXivi9oç..............................................................95
ftóv(v)ao(o)os..........................................................95
figvvxóv . •..........................................................96
Дак. KivoífloiXa = бес. dinupula........................................96
flgia................................................................97
t¡QÍ£a................................................................97
Çrjiaç, Çalâç, ÇeiÀà, QÍXai .................... . 97
$o/j, (paía..............................................................97
Б. Тракийски местни и лични имена ......................................97
"A&qv¡.................... ....................97
’Agravas............................................................97
’Aquoxós, ’Aqtúxt]; , "AQTa>íos..........................................98
"ArAas......................•................98
’AjfeXmos, ’A/sXcüy, ’'A/sí.ov.......•...............98
Timachus............................................................98
Utus................................................................98
Anthium, "Avista....................................................98
b/purd/t-, ............................................................99
KéUr¡, KélXai........................................................99
négcv&o; ............................................................99
Ssv&t]; .........................................................99
Panisos, Panis(s)a(s).........................
Pan(n)ysis, Pannisis.........................
SaflàÇwi..............................
Srgv/icov..............................
’Agio s...............................
Avgaç ................................
BvÇoç.............................• • •
raiôgeoç (род. пад.)..........................
Bov).oyaiar]ç . ............................
diza, dizos.............................
.....................................
Syrmus, Séo/it]............................
TifSioiç . ............................
VI. Фонемната система на фригийски....................
VII. Въпросът за застъпването на ие. о в тракийски и дако-мизийски......
VIII. Дакийски, тракийски и фригийски....................
IX. Дако-мизийски, албански и румънски..................
Сравнително-историческа фонетика на дако-мизийски, албански и румънски
A) Кратки гласни............................
Б) Дълги гласни............................
B) Дифтонги . . . . .........................
Г) Сонантни ликвиди и назали .....................
Д) Съгласни..............................
Произходът на албанците ........................
X. Фригийски и арменски........• . ................
Résumé français.............................
L’état actuel de l’étymologie bulgare...................
La slavisation des Balkans à la lumière de l’hydronymie..........
Problèmes du substrat: le thrace, le dace et le phrygien..........
L’ethnogénèse des peuples balkaniques: Albanais, Daco-mysiens et Roumains
Показалец на думи и собствени имена...................
Показалец на автори............................
Ключови думи:
Българска етимология и ономастика, Владимир Георгиев
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 26.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.