Делта

Историята на живота и несъмнената гибел на Кита Аврамов, възстановена от един хронист

Влади Киров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Гал-Ико
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 169
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
ISBN:: 9548010178

ПЪРВА ЧАСТ ВЪВЕДЕНИЕ Отдавна съм имал желанието да разкажа за някои необичайни събития и хора, да осмисля причинно-следствената връзка между човек и събитие, защото всичко това като резултат бе имало неотразимо въздействие върху мен. Ето например един църковен отец от II век след Христа се заканва с думите: "Не вярата на хората, а хората на вярата! " Всъщност той не се заканва, а само предупреждава. Това предупреждение би могло да се парафразира и по следния начин: Не книгата на събитията и хората, а събитията и хората на книгата! Многогодишният и доброволен за повечето отказ от този принцип за съжаление доведе до неочаквани, но в никакъв случай не и до порядъчни последствия. Пламъците от техния огън още дълги години ще озаряват небосклона. В натрупаните от мен папки с листове, бележки, настолни календари, копия от стари географски карти, дори парче от речна мида, които аз за себе си определям като архивите на един живот, открих началото на предишен опит, описан като книга 1. Добре помня времето, когато се заех с тази работа. Сега си давам сметка, че тя се провали, защото бях неподготвен. Слава Богу, опитът съдържа само седем изречения. Знам със сигурност, че това няма никаква връзка с философията на питагорей-ците освен случайното съвпадение, което не би имало смисъл да се споменава, ако аз от определена добросъвестност не бях преброил изреченията. Ето ги тук за по-голяма точност: "Да работиш два-три часа със своя приятел над книга, когато улиците са потънали във вода от разтопилия се сняг, а отлепената ти подметка, която държиш в ръка, напомня на зидарска мистрия без дръжка е отлично прекарано време, ако освен това си пил. После се заемаш да бързаш, а все още заледените клони, пред които предстои пролетта, престават да бъдат нещо друго освен клони. Топката сняг, която отхапваш, за да изтрезнееш, е само студено и безвкусно парче вода в твърдо състояние. Не си забравил предчувствието, но си забравил думите, които са ти хрумнали по пътя, и се заканваш да ги заместиш със сервилност, болестите, описани от професор Ломброзо, и река Дунав. Всъщност река Дунав е темата, зад която искаш да се скриеш, а нямаш вече никакви цигари. Ще пишеш за това, което все още не знаеш, а може би и за своя приятел. Между другото той е висок човек и неговото лице винаги напомня за някаква риба." Срамно е да се откриват подобни изречения в архивите, а още по-срамно е да се пишат, защото недоказаността не е приемлив способ да не кажеш истината. Във всеки случай бих искал да оставим тези разсъждения настрана. Сега, когато сравнявам откъслечно запазилите се архиви със собствените си спомени, а като към тях прибавя и забравени статии, директиви от вестници, а също така и някои чернови, се убеждавам, че събитията, които са ставали извън мен, но са ме вълнували още тогава, без да подозирам това, са били свързани с едно лице и неговия приятел. Лицето със сигурност се нардча Кита Аврамов, а неговият приятел д-р Шмерц. Впрочем думата Шмерц на немски език означава болка. Аз си давам сметка колко много се увеличава опасността от прибързани и неточни умозаключения за характера и съдбата на д-р Шмерц и неговия приятел, особено ако съпоставим името със съдбата. Към тези прибързани умозаключения биха могли да се прибавят и други, които неточно ще определят датата и мястото на раждане, националната принадлежност на тези лица, ако отново се опираме единствено на имената. Всъщност става дума преди всичко за лицето Кита Аврамов и от това твърдение се появяват и първите трудности при реконструирането на неговия живот. Колкото до д-р Шмерц, неговата съдба изисква друго повестувание, отделно от това за Кита Аврамов, но доколкото животът и характерите им са ги сблъсквали, то тук те са заедно. Някой ден, ако силите ми позволят, разбира се, обстоятелствата също, бих се заел и с реконструкцията на жизнената хроника на д-р Шмерц. Работата е в това, че аз лично не можах да се срещна и запозная с Кита Аврамов. Читателят ще се убеди, прочитайки всичко онова, което следва. Но, от друга страна, безспорен факт е и това, че неговото съществуване, макар и недоказано напълно, е играло, а в известен смисъл и сега играе значителна роля в моя живот. Дори тези седем неясни изречения от някогашна книга доказват това твърдение. Но за да бъда съвсем ясен, бих искал да призная, че моята собствена съдба тръгна така, че често пъти срещах хора, от които въобще нямах никаква нужда, нито те от мен, а да не говорим за полза. Вместо това хората, за които тъгувах или мечтаех да срещна, в най-добрия случай зър-вах за секунди от прозореца на трамвай. Всички тези противоречия и обстоятелства изискват, разбира се, отделен разказ. Тази специфична двойственост намира израз в един сън и тъй като в това повестувание често пъти ще става дума за сънища, бих искал да започна с него. Сънувам всъщност, че съм електрически ток. По-точно казано, не желая да приема това за факт, защото съзнавам, че да се пипа електрически проводник с голи ръце е опасно, и затова не искам да съм електрически ток. В този миг изпитвам ужас от самия себе си. Потръпвам. Всичко това не свършва дотук, защото откривам, че съм едновременно и жабата, през която господин Голм, нашият учител по биология пуска ток с нисък ампераж, за да ни демонстрира съкращаването на сърдечния мускул. Това, че съм декапигирана жаба, разбирам по миризмата и се събуждам... Струва ми се, че става напълно ясно колко отдавна проблемът за съществуването или не на Кита Аврамов е измъчвал въображението, съвестта и представите ми за знания, дори тогава, когато е ставало дума само за предчувствия. Бих могъл да добавя, че първите седем изречения бяха написани на обикновена карирана хартия, открадната от една канцелария, кояго се занимаваше е геоложки изследвания. Днес изглежда твърде пожълтяла. Но нека продължа по-нататък, защото това е само едната страна на въпроса. Недоверчив по природа, нещо, което образованието ми, бих казал, оформи и задълбочи, съм длъжен да призная, че съм прекарвал дълги часове в разработването-на планове за продължителни систематични изследвания. Част от събраните архиви са от онова време. Именно те не ми дават правото да скривам, че е имало случаи, когато съм решавал, че съм постигнал Загадката на Ки га Аврамов с разума си. Истината изисква да се каже, че това се случваше рядко, но историята на тази реконструкция налага точност, защото, убеден, че Кита Аврамов съществува, съм се отдавал на радостта от вярата в нещо съществено. Разочарованието в нея има за следствие продължителната меланхолия, fio не съм склонен да говоря подробно. Веднъж ми се стори, че Кита Аврамов е един продавач от руската книжарница на булевард "Дондуков", който ме подозира, че съм откраднал една книга, гледа ме с укор, а аз приемам разноцветните му очи като неоспорим белег, че става дума за Кита Аврамов. Припомняйки си детството, което съм преживял, ме е обземало съмнението, че самият аз съм Кита Аврамов. Тази история се отнася към времето, когато бях на десет години. Телефонът, с който разполагаше моето семейство, пък и всички останали в града, беше германско производство отпреди войната и трябваше да се завърти една ръчка, за да се свържеш е централата. В деня, за който разказвам и който по-късно стана повод за моето съмнение дали аз не съм Кита Аврамов, у дома нямаше никой - нито баща ми, нито майка ми, нито сестра ми. Телефонът иззвъня. - Гошко, ти ли си? - понита загрижен женски глас. Името ми не е Гошко, както читателят може би е забелязал, но в този миг, който винага ще помня, бях поразен от светкавичното откритие, че мога да бъда и Гошко. Не притежавах нито един жизнен мотив, който би моіъл да ми попречи да бъда и Гошко. Въобще проблемът около жизнения мотив е извънредно сложен и в никакъв случай не може да бъде решен окончателно. - Аз съм! - отвърнах аз почти без колебание. - Гошко, гласът ти е малко променен? Какво е станало? Да не си настинал? - запита отново непознатият женски глас с нарастваща тревога. - Да, изглежда, че съм настинал - съгласих се аз. Не можех обаче да кажа майко. - Винаги съм ти казвала, че не се завиваш. Сега ще си дойда. Стой вкъщи! - решението беше взето бързо, но след една-две секунди чуждата майка каза: - Гошко, това ти ли си наистина? - Аз съм, разбира се! Госпожата затвори телефона, аз също. Изведнъж започнах да плача. Струваше ми се, че светът вече е свършил за мен. Сега знам, че е било от необясним срам и от предчувствието, че един човек лесно може да бъде заменен с друг, когато липсва жизнен мотив. По-късно нарекох за себе си този миг като първа загуба на собствената същност и я отнасям понякога към Кита Аврамов, но без особени доказателства. Просто като някакъв вид спасение. Друг път ми се е струвало, че съм бил свидетел как Кита Аврамов се е появявал вместо друг, при това в образ от противоположния пол. Всичко това се случи един път, когато пиех допелкорн под стряхата на една кръчмица и валеше дъжд. Ябълковата градина, която се виждаше зад зеленикавата оірада на кръчмицата, бе красива като копнеж, защото очаквах една жена. Тя дойде, но днес съм сигурен, че Кита Аврамов не би могъл да бъде жена, не само защото натрупаните материали доказват това, а защото идеята никога не би могла да бъде жена. Както вече казах, подготовката за проучванията, пък и самите проучвания бяха много старателни, но бедата се състоеше в това, че невинаги довеждах до край. Причина за тези колебания бе изводът, че дали Кита Аврамов съществува или не, не е толкова съществено в съпоставка със световните проблеми, да речем. Като нежно оправдание съм си казвал, че въпросът за живота на Кита Аврамов ми е подхвърлен преднамерено и не-доброжелателно. Разбира се, има и друго обстоятелства, но за тях ще стане дума в хода на разказа. Във всеки случай мога с увереност да твърдя, че тъгата и радостта от събирането на доказателства са огромни. След толкова години на упорит труд и колебание знам, че всичко, свързано с реконструкцията на живота на Кита Аврамов, е било и ще остане онази най-важна част от моята съдба, заради която си струва да потъваш в глъбините на един непроницаем човешки субстрат. А за да не изпадам в баналност, дори не споменавам, че всеки човек е непроницаем. И в заключение на първата част от този разказ бих искал да добавя, че както е известно, нещата могат да изглеждат и просто, и сложно. Въпросът се състои в това, как ти ще ги погледнеш. Аз избрах онзи начин, защото ми е единствено подвластен.

Ключови думи: Делта