Знаете ли, пита Николай Хайтов, защо в навечерието на Съединението през 1885 г. Захари Стоянов заминава за Тъмръш, бави се около една неделя и репортажи дори написва, но нито една дума не казва защо е отишъл на среща с помашкия главатар Ахмед ага? Отива, за да осигури неутралитет на българите мохамедани. И успява, макар и с цената на Кърджалийската покрайнина, която минава по-късно към Турция. Така че без този толкова оклеветяван "помак" съединение през паметната 1885 г. едва ли щеше да има. Сами съдете - пише по-нататък авторът - Високата порта научава за свалянето на султанския наместник в Пловдив няколко часа, след като Гавраил Кръстевич е арестуван от съединистите. Това означава, че Ахмед ага Тъмръшлията не е докладвал в Цариград за готвения преврат. (Оказал се е не по-малко патриот от Захари Стоянов).
По класово-партийни причини не било правилно да се героизира един "деребей" като Ахмед ага. По същата причина не можеше да се каже добра дума в учебниците по история нито за цар, нито за болярин. Не пожалихме средновековните владетели - царе и боляри, та ще се церемоним с един родопски "деребей"!
Подобна е съдбата и информационното затъмнение за първото масово покръстване на българите мохамедани в Родопите през 1912-1914 г., за недалновидността на Васил Радославов, за края на Втората световна война, когато на мирните преговори в Париж през 1945 г. трябваше отново да доказваме самобитността на българите мохамедани, за да не дойде границата над Пловдив.
Същото се повтаря и около културно-просветната организация "Родина" и нейните ръководители, чиято най-голяма беда беше, че искат Коранът да се чете на български и което е по-важно: не желаят да се смесва националната им самоличност с религиозните убеждения, както е навсякъде в цивилизования свят.
Поуки много, терзае се Хайтов, но безполезни, защото същото горе-долу се повтори и през 1989 г., на 29 декември, когато се вземаше фаталното решение за българите мохамедани от ръководството на социалистическата партия, а след това "сини" и "червени" хукнаха да си осигуряват електорат сред родопчани с обещания и даже с увещания за възстановяване на имената, от които те се бяха вече отрекли.
Изобщо документите доказват, че под повърхността на тихото наглед родопско ежедневие винаги е клокочила една невидима, непрестанна битка за отродяване на родопските българи мохамедани. И тази битка сега не само че не заглъхва, но се разпалва."
През 2001 г. се появи на книжния пазар литературната анкета "Който има ухо, да чуе". В нея отново е отредено основно място на малцинственото шантажиране на Родопите.
Посочени са поименно хората, организациите, институциите, посветили се на това непочтено деяние.
Не само Николай Хайтов, а и всички ние, които живеем в планината на Орфей, Спартак и Момчил, разбрахме - всички обещания на щедрите "благодетели" са едно нищо и с нагазването в блатото на т. н. преход, животът на българите, изповядващи ислям, става все по-труден.
Защо, питам аз? Нали в Родопите е кондензирано всичко българско: нашите трако-славянски корени, крепостите на гордостта, великите песни, най-старите Кирило-Методиеви наречия? ... И в същото време най-поруганата България е тук.
Тук е Гордиевият възел на нацията. Въпреки това държавата нехае. Държи се като мащеха. Днес няма по-онеправдан край от Родопския.
Планината е превърната в "Земя до поискване" и в зависимост от интереса на ментърджиите се взима за определен период, изстисква се каквото може да се изстиска от съсухрената й гръд и се хвърля в задния двор на държавата.
Отговорите на Хайтов са недвусмислени. "Явни и тайни емисари кръстосват Родопите и дейността им с нищо не може да се обясни, освен с планираните в този район бъдещи отродителни действия, като прелюдия към разпокъсването, колонизирането и дори ликвидирането на България".
И по-нататък: "Ако се разнищи дори само случаят със смолянските антипомашки пасквилчета "Скритият живот на една помакиня" и "Рязания поп", ще лъсне цялата нравствена зараза, на която българите мохамедани са подложени днес с цел обявяването им за "малцинство". Това се прояви с особена сила в случая с рязането на живи части от България, чрез разложителната дейност сред родопските българи мохамедани с пълното и безрезервно съдействие на самия Желю Желев и с участието на цяла тумба новоеничари - "етнически специалисти", "изследователи", съветници и активисти на "Отворено общество" като Антонина Желязкова, Михаил Иванов, Цветана Георгиева и други".
Голяма част от тези мераци бяха осъществени. Те се забелязват в пейзажа. Във всяко село щръкнаха минарета. Десетки випуски деца успоредно с училището посещават джамиите, учат Корана, полагат изпити, получават премии.
За много младежи пътят към училището и университета е прекъснат. Момчетата масово се обрязват. Мадан, Рудозем, Девин, Доспат, дори Смолян се превръщат в бастиони на исляма, но и в центрове на бедността.
Безработицата в родопските общини по традиция е най-висока в страната, недохранването, тежките метали в почвата и водата, болестите взимат своя "кръвен данък".
Със сигурност може да се твърди, че най-бедните българи в момента са тук. По топене откъм население и безпътица, Родопите изпреварват българския Северозапад. Да, това са данни от НСИ за 2018 г.
Тихата човешка ненавист, провокирана от скритите и открити действия на управниците в района, е като червей дървояд. Тя ненаситно и в същото време тайно яде короната на българщината, трови атмосферата с фекалиите на нихилизма.
Периодично се вихрят скандали, подтиквани от "нашите хора", организират се събори с чужда етническа същност, чествания, юбилеи, назначават се кметове и областни управители от името и с благословията на една партия, без оглед на представителството на живеещите в региона... И всичко това за раздалечаване на хората от двете верски групи. ДПС показа модел!
БНТ продължава да ни сюрпризира с филми като "Гори, гри, огънче" и ленти за "процъфтяващите" родопски села, където електоратът вие кръшни хора под минаретата и се разтапя от любов към отечеството.
Тук и там пристигат гости от арабски страни с "най-добри намерения", донасят туй-онуй, но най-вече залъгалки за религиозния ни пубертет. Джамиите се надпреварват да организират курбани за гладните и босите, но вярващи в Аллах родопчани...
Веднъж изпуснат, духът от бутилката полита във въздуха и започва да върши своята работа. Ние свикваме с това, както свикваме с факта, че тези неща не опират до нас и уж между другото, ей тъй изричаме:
"Щом не им харесва в България, нека идат в Турция! "
Да, ама в Турция ги смятат гяури. Тогава къде? А и да не го кажем, нали е посято съмнението, теглена е разграничителната черта, излюпено е онова напрежение между братята, което акумулира невероятна енергия.
То поддържа "температура", близка до опасната, от която трудно се мре, но и с която трудно се живее. Членството ни в ЕС отвори пътя на Запад.
Вече са там 42% от младото население на Родопите.
Мнозина няма да се завърнат, децата им няма да говорят езика на Паисий, Ботев и Левски...
Ето кое караше Николай Хайтов да предупреждава за опасностите в Родопите и не защото не вярваше на хората или не уважаваше тяхната различност, напротив - защото ги беше видял как живеят от векове заедно и ги обичаше такива, каквито са.
Големият писател, нашият именит земляк не спираше да напомня, че е дошло време да загърбим политическия карез и партийния егоизъм, да се хванем за ръце и да извървим пътя към себе си, без да си причиняваме болка, защото тя изтощава духа и тялото, спира мечтата, убива надеждата.
За него е характерно удивителното съзвучие при въздействието на творчеството му и въздействието на неговата личност. В това сливане е мощният пулс на човека с ясна позиция и твърда цел.
Той пишеше за всички и мислеше за всичко. Внушаваше, че в мигове на изпитание най-важното е да пазим единството на нацията, защото няма по-тъжна участ за един народ от разединението.
Предупреждаваше, че гражданското нехайство може да отприщи такъв канибализъм, който е способен да срине мирозданието, в чието съграждане е душата ни.
Тревожеше се, че подобна морална и духовна лудост би могла да прегази отново земята на Рез, Ахил и Спартак - неговата и нашата родна земя.
Хайтов създаде брилянтна проза и публицистика. За нея каквито и възторжени думи да кажем, ще бъдат на място. Неговият художествен разум се превърна в морална величина, в истинска мъдрост, а езиковото майсторство - в магия, способна да омагьоса хиляди и милиони.
Затова родопчани го помнят и обичат. И ще го помнят. Смолян се закичи с неговото име, отделяйки го като един от почетните си граждани, като човек, по който си сверяваме времето.
Николай Хайтов извая художествен, исторически и народностен паметник на Родопа. Показа ни неукротимия бунт на духа, заблудите, разбити от вихрите на историята, разказа ни за нестихващата страст на родопчани към съвършенството и свободата.
Всяка страница от неговите книги ни напомня за ролята на интелигенцията в обществото, за ангажираността й в изкуството.
Заставя ни да казваме истината не само на нашите приятели, но и на нашите врагове. Предупреждава ни, че ако лъжата някога все пак победи, за това ще бъдем отговорни ние - гражданите, творците, политиците.
октомври 2009 - март 2019 г.
Ключови думи: Н.Хайтoв, човек-природа, хармония, гора, език-литература, чуждиците, конфликти, журналитика, Емилиян Станев, Панайот Хитов, Добри Ганчев, история-краезнание, Алмед ага Тъмрашлията, Тъмръш, фолклор, разни, Пампорово, Родопи
