Щилер

Макс Фриш

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по външната хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 376
Корици:: Твърди
Преводач:: от немски Венцеслав Константинов
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 480
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 220
Дебелина (мм):: 22

Сюжетите на Фриш са такива, че рядко се вълнуваш какво точно се случва с героите му във формалния външен свят. Ситуациите от ежедневието са само добре издигната маска, метафора или просто подпорна стена от битовизми, която откъм вътрешната си страна удържа тихия и пълноводен язовир от емоции на персонажите му. Истинският сюжет се състои от психическата динамиката на противоречията у образите. Повествованието се води от първо лице, а героят е обвинен в убийството на жена си. Твърди, че не е Щилер, въпреки всички доказателства, които авторът предлага поетапно през целия разказ. Някъде към втората трета на читателя вече му е все едно дали това е Щилер, или не, защото е получил по-важното от една остроумна развръзка, а именно: фино описание на често необсъждани и притъпявани сложни душевни терзания. Как един съпруг отговаря на жена си, която се завръща от поредното пътешествие с любовника си? Дали прошката му всъщност не успява да я измъчи още повече? Как се развиват взаимоотношенията между затворник и една жена, която стои в повествованието като брошка без сертификат - изящна, но с недоказана стойност? Може ли описанието на нощен Ню Йорк да предаде картина на движенията в човешкото несъзнавано - нещо, за което ще са нужни хиляди страници сюжетно действие? Остроумието на Макс Фриш се проявява както в авторовата реч, така и в диалозите и размислите на героите му. Всичко се случва толкова плавно, че нито за миг не те дразни това повсевместно остроумие, което в ръцете на един лаик би заставила читателя да захвърли книгата. Макс Фриш разголва вътрешните светове на героите си до болка. Боли те, защото се виждаш както в измамения съпруг, така и в избягалата съпруга, както в излъгания любовник, така и в любовницата, която се завръща към стария си живот, както в болната, която иска да напусне света, без да причини страдание, така и в близкия, който ще изпитва още по-голямо страдание заради опита ѝ. Героите са пълноценни личности, близки до тези от реалния свят. Никой не е добър или лош. Никой не е едноизмерен. Перото на този автор се вихри в дневникоподобен текст, бързо премахва съпротивите и те приема в измисления свят като наблюдател на един неразкриван спектакъл на живота, изигран само от петима герои.