Спомени. Том 2-3

Джакомо Казанова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Неизползвани книги - като нови.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Калем-90
Град на издаване:: София
Година:: 1991 г.
Език:: Български
Страници:: 765
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

Настоящего издание на спомените на Джакомо Казакова е направено но петтомното издание на същата книга, отпечатана в печатница Д. Провадалиев - София, през 1941 -1945 год., като е използван пълният превод и пояснения от д-р Андрей Андреев. *************** УВОДНИ БЕЛЕЖКИ Рядко кишите са имали такъв офомеи успех, Kaıcro "Спомените" на Казанова. Прецедени отдавна на всички културни езици, те са претърпели множество издания, като всяко издание, поради буквалното му разграбване, е било винаш бързо изчерпват). Въпреки че от смъртта на Казанова са се изминали близо 15Ü години, интересы към неговите "Спомени", към тази "илиада на любовта" или "одисея на 18-и век" не само не е намалял, но все повече се увеличава. Образувани са даже и дружества от казановисти - историци, филолози, литератори, -които проучват всяка страница от "Спомените". Казанова е писал и редица други исторически, философски, политически и литературни трудове, даже и опери, но докато всички те са отдавна забравени, "Спомените" му и днес се четат с наслада и поставят автора им наравно с най-великите италиански писатели. На какво се дължи този успех? Джакомо Казанова е роден във Венеция през 1725 г. и произхождал oı старо почтено семейство. Майка му е била прочута навремето еи артистка, а брат му Франческо - известен художник, чиито картини висят и днес но стените на европейските картинни галерии. Казанова изучава право, теология, медицина, философия. Той е вет в история, археолошя, химия, алхимия, астрология, ВЪВ военно дело и дипломация, във финансово дело и търговия, в математика, поезия, музика! Владеел е почти всички европейски еэИЦй и целия си живот е прекарал в непрекъснато НътуваНе от едно МЯСТО па друго, от един двор в друг, от една столица в друга. Чувстнувал ее е като у дома си както във Венеция, така и в Неапол, Рим, Цариград, Париж, Виена, Варшава, Петрофад, В И талия, Испания, Германия, Швейцария, Австрия, Русия. Но от всички науки и изкуства иай-добре е владеел изкуството да живее. Навсякъде пребиваването му е било свързано еЛЮбоВНИ авантюри, е галантни ухажвания, хазартни шри, дуели и скандали. В 1755 г. бива осъден във Венеция и попада в прочутия затвор с оловните килии, от които след една година успява да избяга - като единствен в историята на този непристъпен затвор. Той се движи и има връзки из всички среди - ученици, студенти, академици, войници, офицери, монаси, свещеници, писатели, артисти, музиканти, проститутки, куртизанки, порядъчни жени, благородници, графове, князе, короновани глави. Води разговори с Волтер, Фридрих Велики, Екатерина Велика. На преклонна възраст, в 1782 г., Казакова постъпва, или по-скоро бива прибран от богатия граф Фон Валдщайн като библиотекар в замъка на последния в Дукс - Чехия. И тук беден, скучаещ и забравен от всички, Казанова намира единствено развлечение да пише своите спомени. Той ги пише за себе си, като чрез това търси да забрави своята старост и мъчещия го ревматизъм и да изживее повторно радостите на бурната си младост. Благодарение на една наистина феноменална памет той описва подробно, но също и искрено и непринудено своя живот, без да скрива нещо, без да се представя по-добър или по-лош, отколкото е бил в действителност. И то такъв живот! По-интересен и от най-увлекателния роман. Едва ли фантазията на някой романист е измислила толкова разнообразни приключения и толкова интересни положения, колкото Казанова е изживял! Едва ли в друга книга са представени толкова много и различни типове, изказани са толкова мисли и събрани толкова анекдоти, колкото в "Спомените". И нищо чудно, че те и до днес са за писателите неизчерпаема мина за сюжети. Наистина някои от любовните приключения са описани доста подробно. Но какго казва и самият Казанова в предговора си, той е написал спомените си за такива, "които чрез живота си са станали неподатливи на изкушения". Освен това "добродетелните сърца могат да прескочат всички онези описания, от които биха се почувствували засегнати". Но за мнозинатези любовни приключения, тъй характерни за нравите на 18-и век, представляват само една страна от подробното описание, което Казанова ни дава за своята епоха. Защото "Спомените" са една от най-ценните книги за добиване пълна и ясна представа за живота на 18-и век, на който Казанова е най-типичен представител. Върху типа Казанова, този "най-симпатичен авантюрист" и "гениален майстор в любовта", върху духовното сродство и отличие на този тип от типовете "Фауст" и "Дон Жуан", съществува огромна литература, върху която туц е излишно да се спираме. Една добра характеристика дава също и книгата "Казанова" от Стефан Цвайг, преведена преди няколко години и на български език. Необходимо е обаче да кажем няколко думи за изданията на "Спомените". Когато в 1798 г. Казанова умира на седемдесет и три годишна възраст в замъка Дукс, той едва ли е предполагал, че някога "Споменете" му ще бъдат тъй жадно четени и че ще го направят безсмъртен. По някаква случайност купищата тетрадки, изписани от него, попадат, в ръцете на някой си Генцел, който в 1829 г. ги изпраща на издателя Брокхаус в Берлин. Те биват прегледани от специалисти, вероятно тук-там изменени, преведени от своеобразния френски език, на който Казанова е писал, на немски и издадени. Успехът е бил неочаквано голям. "Спомените" се превеждат от немски на френски и след това на всички културни езици. Големият им успех става даже причина да се проявят и редица подражания - "Казано-виади". По този начин вследствие различните издания, поправки, съкращения, изменения при преводите и подражанията се явява трудност при определяне на автентичния текст. Още повече че оригиналът, писан от самия Казанова на френски език, лежи и до днес скрит в железните каси на книгоиздателството Брокхаус. Предлаганият превод на български език е направен от пълното немско издание, което се смята за автентично. При превода е запазена своеобразната и типична за Казанова на-ивно-разказвателна форма с характерни за 18-и век обръщения и изрази. Преводачът

Ключови думи: Спомени. Том 2-3, Джакомо Казанова