Мъже

Георги Марков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Ботев
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 304
Корици:: Меки
Художник:: Стефан Груев
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 128
Височина (мм):: 198
Дебелина (мм):: 15

Още заглавието "Мъже" подсказва основния замисъл и смислите на предстоящото действие, като фокусира изображението върху съдбите на трима войници (Иван, Младен и Сашо), всеки от които търси своя път към живота в цивилния свят. Триделната структура на образната система обуславя и триделната композиция на романа. Трите раздела, в които протича сюжетният живот на героите, са озаглавени съответно: "Трима, които търсят"; "Трима, които се борят"; "Трима, които побеждават". Всъщност на пръв поглед "Мъже" е типичен сюжетен роман, но ако читателят се опита да обвърже сюжетните нишки, ще се изправи пред трудността да събере наедно онова, което е прочел. Характерен не само за "Мъже", а и за късната проза на Георги Марков, е и начинът, по който са представени героите - индиректно, със задълбочено проникване "вътре" в душите им. Дълбоката същност на повествованието маркира не външно обозримите, а "невидимите духовни пътища, по които се оформя душевната биография на обществото"6. Полифоничната сложност на внушението и детайлните емоционално-психологически анализи помагат на Георги Марков да "вгради" екзистенциалното всекидневие на тримата млади мъже в една модерна романова структура, "разпъната" от потока на съзнанието. Структурата на романа се създава със сложни мозаично-асоциативни сцепления и кинематографичен монтаж, което лишава повествованието от общ сюжетен възел. Същият калейдоскопичен подход на изображение писателят прилага и по отношение на действието. Това центробежно структуриране на повествованието, при което сложно сплетените сюжетни линии обслужват няколко идеологически цели, дава основание на Тончо Жечев да нарече романа "антитрадиционен". Тези, които сега са под 40 години, не знаят нищо за Георги Марков... И все пак такъв писател съществуваше - един от най-известните, най-талантливите и най-продуктивните писатели на 60-те години... Георги Марков е роден на 1 март 1929 година край София, в Княжево, в една малка къщичка, където вече всички са мъртви. Баща му е бил военен фелдфебел, инвалид, с един бял дроб, другият е изяден от туберкулозата, които той завещава на сина си. В свободното си от училище време Георги продава вестници в будката на баща си. После завършва индустриална химия в Софийската политехника и работи като инженер-технолог в ДИП "Победа" и ДИП "Стинд". През 1958 година заболява от туберкулоза, пенсиониран е, лежи из санаториумите за туберкулозно болни и тогава - както сам се шегуваше: "От нямане какво да правя - прописах."