Автобиография. Спомени, сънища, размисли
Записани и издадени от Аниела Яфе
Карл Густав Юнг
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоЕвразия-Абагар
- Град на издаванеПлевен
- Година1994 г.
- ЕзикБългарски
- Страници406
- КорициМеки
- Категория
"Тази книга води началото си от една Еранос конференция, проведена в Аскона през лятото на 1956 година. Там издателят Курт Волф ("Пантеон", Ню Йорк) сподели своето желание да издаде биография на Карл Густав Юнг. Д-р Йоланде Якоби, сътрудничка на Юнг, предложи задачата на биограф да бъде поверена на мен. Тя се състоеше единствено в това да задавам въпроси и да записвам отговорите на Юнг..." (Аниела Яфе)
Юнг лично написва спомените си за детството, дните в училище и за годините в университета, както и главите "Късни размишления", главите за Кения и Уганда, за индианците пуебло. За книгата са използвани и материали от семинари и разговори на Юнг. Юнг прочита и одобрява ръкописа на книгата.
Въведение
от Аниела Яфе
Тази книга води началото си от една Еранос конференция, проведена в Аскона през лятото на 1956 година. Там издателят Курт Волф, в разговор с приятели от Цюрих, сподели своето желание да издаде биография на Карл Густав Юнг в издателство "Пантеон", Ню Йорк. Д-р Йоланде Якоби, сътрудничка на Юнг, предложи задачата на биограф да бъде поверена на мен.
Всички си давахме сметка, че задачата в никой случай няма да е лесна. Негативното отношение на Юнг към публично излагане на неговия личен живот беше добре известно. И наистина, той се съгласи след дълъг период на съмнения и колебания. Но след като го направи, той отделяше цял следобед веднъж седмично за съвместната ни работа. Предвид натовареността на обичайната му програма и колко лесно се уморяваше - защото тогава той вече надхвърляше осемдесет, - това беше немалко време.
Започнахме през пролетта на 1957 година. Имаше предложение книгата да не бъде написана като "биография", а под формата на "автобиография", разказана от самият Юнг. Този план определяше формата на книгата и моята първа задача се състоеше единствено в това да задавам въпроси и да записвам отговорите на Юнг. Макар че в началото той беше доста резервиран, скоро се въодушеви от работата. Започна да разказва за себе си, за своето развитие, сънища и мисли с нарастващ интерес.
Към края на годината положителната нагласа на Юнг към съвместните ни усилия, доведе до решителна стъпка. След период на вътрешна борба отдавна потиснати картини от детството изплуваха на повърхността на съзнанието му. Той смътно долавяше тяхната връзка с идеите в написаните творби вече като възрастен, но все още не можеше да я обясни. Една сутрин той ми каза, че желае да запише спомените си за детството директно. Дотогава вече ми беше разказал доста от най-ранните си спомени, но все още имаше огромни празнини в разказа.
Това решение беше колкото приятно, толкова и неочаквано, защото знаех какво огромно усилие представлява писането за Юнг. В тази напреднала възраст той не би предприел нищо подобно, ако не го чувстваше като "задача", наложена му отвътре. Вече имаше доказателство, че "автобиографията" беше оправдана от гледна точка на вътрешния живот на самия Юнг.
Малко след това развитие на нещата, аз си записах една негова забележка: "Всяка моя книга винаги е съдбовна. Има нещо непредсказуемо в процеса на писането и аз не мога да си заповядвам или да предопределям хода му. Така че и тази "автобиография" сега поема посока, доста различна от онова, което си представях в началото. Да записвам ранните си спомени за мен се превърна в потребност. Ако пропусна да го правя дори само един ден, веднага се появяват неприятни физически симптоми. Щом започна да работя, те изчезват и чувствам главата си главата напълно прояснена."
През април 1958 година Юнг завърши трите глави за детството, за дните в училище и за годините в университета. Първоначално ги нарече "За първите събития в моя живот". Тези глави свършваха до приключването на следването по медицина през 1900 година.
Това обаче не беше единственият пряк принос, който Юнг направи за книгата. През януари 1959 година той беше в имението си в Болинген. Посвещаваше всяка сутрин на четенето на избрани глави от нашата книга, които междувременно бяха приведени във форма. Когато ми върна главата "За живота след смъртта", той каза: "Нещо в мен се раздвижи. Усетих някакъв тласък и трябва да пиша." Така възникна "Късни размишления", където той даде израз на най-дълбоките си и може би стигащи най-далече преценки.
През лятото на същата 1959 година, също така в Болинген, Юнг написа главата за Кения и Уганда. Частта за индианците пуебло е взета от един непубликуван и незавършен ръкопис, който се занимава с общи въпроси на психологията на примитивните.
За да попълня главите "Зигмунд Фройд" и "Сблъсък с несъзнаваното", аз включих много пасажи от един семинар, проведен през 1925 година, на който Юнг за първи път говори за своето вътрешно развитие.
Главата "Психиатрична дейност" се базира на разговори между Юнг и младите лекари-асистенти от Цюрихската болница за душевноболни Бургхьолцли през 1956 година. По онова време един от неговите внуци работеше там като психиатър. Разговорите се провеждаха в дома на Юнг в Кюснахт.
Юнг прочете ръкописа на тази книга и го одобри. Понякога коригираше пасажи или добавяше нов материал. На свой ред, аз използвах записите на наши разговори, за да допълня главите, които самият той беше писал, разширявах понякога кратките загатвания и премахвах повторенията. Колкото повече напредваше книгата, толкова повече се сработвахме.
Произходът на книгата в известна стенен определяше съдържанието й. Разговорът или спонтанният разказ е непреднамерен, и този тон е пренесен в цялата "автобиография". Главите са бързо движещи се лъчи от светлина, нещо като мимолетни проблясъци, които осветяват външните събития от живота и работата на Юнг. За компенсация, те предават атмосферата на неговия мисловен свят и опита на един човек, за когото психиката е абсолютна реалност. Често питах Юнг за специфични факти, свързани с външни събития, но напразно. Само духовната есенция на неговия житейски опит беше останала в паметта му и само тя според него си струваше да бъде разказана.
Далеч по-значими от трудностите, свързани с формалната организация на текста, бяха онези предварителни пречки от по-лично естество, за които Юнг намеква в едно писмо до свой приятел от студентските години. В отговор на една молба, в края на 1957 година, да опише своите младежки спомени, той пише:
"...Ти си абсолютно прав! Когато остаряваме, ние се връщаме назад към вътрешните и външни спомени от младостта. Веднъж, преди трийсет години, бях помолен от учениците си да опиша как съм стигнал до понятието за несъзнаваното. Изпълних молбата им като изнесох семинар. През последните години бях посъветван от различни страни да направя нещо от рода на "автобиография". Не можех да си представя да направя нещо такова. Познавам твърде много биографи, с техните самозаблуди и откровени лъжи и знам твърде много за невъзможността човек да се опише сам, за да си позволя риска от подобен опит.
Съдбата пожела - както винаги ми се случва - всички "външни" аспекти на моя живот да бъдат случайни. Само вътрешното бе доказано съществено и с определяща стойност. В резултат, всички външни събития са избледнели, а може би тези "външни" преживявания по никакъв начин не са били съществени или са били такива само доколкото са съвпадали с фазите на вътрешното ми развитие. Голяма част от тези "външни" проявления на моя живот са изчезнали от паметта ми, така че ми изглеждаше, че съм участвал в тях с всичките си енергии. Въпреки това именно те са истинските неща, които формират една богата биография. Хората, които човек е срещнал, пътуванията, приключенията, перипетиите, ударите на съдбата и прочие. Но с няколко изключения, всички тези неща са станали за мен фантазии, които аз едва си спомням, и които моят ум отказва да реконструира, защото те вече не възбуждат въображението ми.
От друга страна, споменът за "вътрешните" преживявания е станал по-жив и ярък. Това поставя проблема за описанието, с което аз не се чувствам готов да се справя, поне засега..."
Това писмо характеризира нагласата на Юнг. Макар че вече е "решен да приеме предизвикателството", писмото завършва с отказ. До деня на смъртта му противоречието между съгласие и отхвърляне никога не се разреши окончателно. Винаги оставаше следа от скептицизъм, известна боязън от бъдещите му читатели. Той не гледаше на тези спомени като на научна работа, нито пък като на своя книга. По-скоро винаги говореше и пишеше за нея като за "проекта на Аниела Яфе", към който той има принос. По негово собствено настояване, тя не трябваше да бъде включена в Събраните съчинения.
Юнг беше особено резервиран да говори за срещите си с хора, известни личности, близки приятели и роднини...
Оскъдността на външни събития обаче се компенсира богато от разказа на Юнг за вътрешни преживявания и изобилието на мисли, които, както той самият казва, са неотделима част от неговата биография. Това се отнася преди всичко и най-вече за неговите религиозни идеи, защото тази книга съдържа религиозното изпитание на Юнг.
Юнг стига до конфронтация с религиозни въпроси по много различни пътища. Така е с виденията му в детството, които го изправят лице в лице с реалността на религиозното преживяване и го съпровождат до края на живота му. Така е и с неговия неутолим интерес към всичко, свързано със съдържанията на психиката и нейните проявления - жаждата да разбере, която характеризира научното му дело. И не на последно място, неговото лекарско съзнание. Юнг гледаше на себе си главно като на лекар, психиатър. Той добре осъзнаваше, че религиозната нагласа на пациента играе решаваща роля при лечение на психично заболяване. Наблюденията му съвпадат с откритието, че психиката спонтанно произвежда образи с религиозно съдържание, че тя е "религиозна по природа". Нещо, което също е станало ясно за него е, че много неврози водят началото си от неотчитането на тази фундаментална характеристика на психиката, особено през втората част от живота.
Представата на Юнг за религията се различаваше в много отношения от традиционното християнство - най-вече в отговор на проблема за злото и идеята му за един бог, който не е изцяло добър и мил. От гледна точка на догматичното християнство, Юнг определено е бил "аутсайдер"... Неведнъж той казваше мрачно: "В средновековието биха ме изгорили като еретик! " Чак след смъртта му все повече теолози заговориха, че Юнг несъмнено е бележита фигура в религиозната история на нашия век.
Юнг категорично декларираше своята преданост към християнството и най-важните от неговите творби разглеждат религиозни проблеми на християнина. Той разглеждаше тези въпроси от психологическа гледна точка, преднамерено полагайки една връзка между нея и теологическия подход. По този начин, той подчертаваше необходимостта от разбиране и мислене, подобно на християнското искане за вяра. Той приемаше тази необходимост за даденост, като една от най-важните особености на живота. "Откривам, че всичките ми мисли се въртят около Бог, като планети около слънцето, и са неудържимо привличани от него. Всяка съпротива срещу тази сила, бих сметнал за най-голям грях" - пише той през 1952 година до един духовник.
Тази книга е единственото място, където Юнг пише за Бог и своето лично преживяване на Бог. Докато пишеше за младежкия си бунт срещу църквата, веднъж той каза: "По онова време осъзнах, че Бог - поне за мен - беше едно от най-непосредствените преживявания." В научните си трудова Юнг рядко говори за Бог; там той се старае да употребява термина "образа на Бога в човешката душа". Тук няма противоречие. В единия случай неговият език е субективен, базиран на вътрешно преживяване; в другия той е езикът на научното изследване... Като учен Юнг е емпирик. Когато в тази книга говори за своите религиозни преживявания, Юнг допуска, че читателите ще погледнат нещата от неговата гледна точка. Субективните му твърдения ще бъдат приемливи само за онези, които са имали подобни преживявания, или казано по друг начин, за онези, в чиято душа образът на Бога носи същите или сходни черти.
Юнг лично написва спомените си за детството, дните в училище и за годините в университета, както и главите "Късни размишления", главите за Кения и Уганда, за индианците пуебло. За книгата са използвани и материали от семинари и разговори на Юнг. Юнг прочита и одобрява ръкописа на книгата.
Въведение
от Аниела Яфе
Тази книга води началото си от една Еранос конференция, проведена в Аскона през лятото на 1956 година. Там издателят Курт Волф, в разговор с приятели от Цюрих, сподели своето желание да издаде биография на Карл Густав Юнг в издателство "Пантеон", Ню Йорк. Д-р Йоланде Якоби, сътрудничка на Юнг, предложи задачата на биограф да бъде поверена на мен.
Всички си давахме сметка, че задачата в никой случай няма да е лесна. Негативното отношение на Юнг към публично излагане на неговия личен живот беше добре известно. И наистина, той се съгласи след дълъг период на съмнения и колебания. Но след като го направи, той отделяше цял следобед веднъж седмично за съвместната ни работа. Предвид натовареността на обичайната му програма и колко лесно се уморяваше - защото тогава той вече надхвърляше осемдесет, - това беше немалко време.
Започнахме през пролетта на 1957 година. Имаше предложение книгата да не бъде написана като "биография", а под формата на "автобиография", разказана от самият Юнг. Този план определяше формата на книгата и моята първа задача се състоеше единствено в това да задавам въпроси и да записвам отговорите на Юнг. Макар че в началото той беше доста резервиран, скоро се въодушеви от работата. Започна да разказва за себе си, за своето развитие, сънища и мисли с нарастващ интерес.
Към края на годината положителната нагласа на Юнг към съвместните ни усилия, доведе до решителна стъпка. След период на вътрешна борба отдавна потиснати картини от детството изплуваха на повърхността на съзнанието му. Той смътно долавяше тяхната връзка с идеите в написаните творби вече като възрастен, но все още не можеше да я обясни. Една сутрин той ми каза, че желае да запише спомените си за детството директно. Дотогава вече ми беше разказал доста от най-ранните си спомени, но все още имаше огромни празнини в разказа.
Това решение беше колкото приятно, толкова и неочаквано, защото знаех какво огромно усилие представлява писането за Юнг. В тази напреднала възраст той не би предприел нищо подобно, ако не го чувстваше като "задача", наложена му отвътре. Вече имаше доказателство, че "автобиографията" беше оправдана от гледна точка на вътрешния живот на самия Юнг.
Малко след това развитие на нещата, аз си записах една негова забележка: "Всяка моя книга винаги е съдбовна. Има нещо непредсказуемо в процеса на писането и аз не мога да си заповядвам или да предопределям хода му. Така че и тази "автобиография" сега поема посока, доста различна от онова, което си представях в началото. Да записвам ранните си спомени за мен се превърна в потребност. Ако пропусна да го правя дори само един ден, веднага се появяват неприятни физически симптоми. Щом започна да работя, те изчезват и чувствам главата си главата напълно прояснена."
През април 1958 година Юнг завърши трите глави за детството, за дните в училище и за годините в университета. Първоначално ги нарече "За първите събития в моя живот". Тези глави свършваха до приключването на следването по медицина през 1900 година.
Това обаче не беше единственият пряк принос, който Юнг направи за книгата. През януари 1959 година той беше в имението си в Болинген. Посвещаваше всяка сутрин на четенето на избрани глави от нашата книга, които междувременно бяха приведени във форма. Когато ми върна главата "За живота след смъртта", той каза: "Нещо в мен се раздвижи. Усетих някакъв тласък и трябва да пиша." Така възникна "Късни размишления", където той даде израз на най-дълбоките си и може би стигащи най-далече преценки.
През лятото на същата 1959 година, също така в Болинген, Юнг написа главата за Кения и Уганда. Частта за индианците пуебло е взета от един непубликуван и незавършен ръкопис, който се занимава с общи въпроси на психологията на примитивните.
За да попълня главите "Зигмунд Фройд" и "Сблъсък с несъзнаваното", аз включих много пасажи от един семинар, проведен през 1925 година, на който Юнг за първи път говори за своето вътрешно развитие.
Главата "Психиатрична дейност" се базира на разговори между Юнг и младите лекари-асистенти от Цюрихската болница за душевноболни Бургхьолцли през 1956 година. По онова време един от неговите внуци работеше там като психиатър. Разговорите се провеждаха в дома на Юнг в Кюснахт.
Юнг прочете ръкописа на тази книга и го одобри. Понякога коригираше пасажи или добавяше нов материал. На свой ред, аз използвах записите на наши разговори, за да допълня главите, които самият той беше писал, разширявах понякога кратките загатвания и премахвах повторенията. Колкото повече напредваше книгата, толкова повече се сработвахме.
Произходът на книгата в известна стенен определяше съдържанието й. Разговорът или спонтанният разказ е непреднамерен, и този тон е пренесен в цялата "автобиография". Главите са бързо движещи се лъчи от светлина, нещо като мимолетни проблясъци, които осветяват външните събития от живота и работата на Юнг. За компенсация, те предават атмосферата на неговия мисловен свят и опита на един човек, за когото психиката е абсолютна реалност. Често питах Юнг за специфични факти, свързани с външни събития, но напразно. Само духовната есенция на неговия житейски опит беше останала в паметта му и само тя според него си струваше да бъде разказана.
Далеч по-значими от трудностите, свързани с формалната организация на текста, бяха онези предварителни пречки от по-лично естество, за които Юнг намеква в едно писмо до свой приятел от студентските години. В отговор на една молба, в края на 1957 година, да опише своите младежки спомени, той пише:
"...Ти си абсолютно прав! Когато остаряваме, ние се връщаме назад към вътрешните и външни спомени от младостта. Веднъж, преди трийсет години, бях помолен от учениците си да опиша как съм стигнал до понятието за несъзнаваното. Изпълних молбата им като изнесох семинар. През последните години бях посъветван от различни страни да направя нещо от рода на "автобиография". Не можех да си представя да направя нещо такова. Познавам твърде много биографи, с техните самозаблуди и откровени лъжи и знам твърде много за невъзможността човек да се опише сам, за да си позволя риска от подобен опит.
Съдбата пожела - както винаги ми се случва - всички "външни" аспекти на моя живот да бъдат случайни. Само вътрешното бе доказано съществено и с определяща стойност. В резултат, всички външни събития са избледнели, а може би тези "външни" преживявания по никакъв начин не са били съществени или са били такива само доколкото са съвпадали с фазите на вътрешното ми развитие. Голяма част от тези "външни" проявления на моя живот са изчезнали от паметта ми, така че ми изглеждаше, че съм участвал в тях с всичките си енергии. Въпреки това именно те са истинските неща, които формират една богата биография. Хората, които човек е срещнал, пътуванията, приключенията, перипетиите, ударите на съдбата и прочие. Но с няколко изключения, всички тези неща са станали за мен фантазии, които аз едва си спомням, и които моят ум отказва да реконструира, защото те вече не възбуждат въображението ми.
От друга страна, споменът за "вътрешните" преживявания е станал по-жив и ярък. Това поставя проблема за описанието, с което аз не се чувствам готов да се справя, поне засега..."
Това писмо характеризира нагласата на Юнг. Макар че вече е "решен да приеме предизвикателството", писмото завършва с отказ. До деня на смъртта му противоречието между съгласие и отхвърляне никога не се разреши окончателно. Винаги оставаше следа от скептицизъм, известна боязън от бъдещите му читатели. Той не гледаше на тези спомени като на научна работа, нито пък като на своя книга. По-скоро винаги говореше и пишеше за нея като за "проекта на Аниела Яфе", към който той има принос. По негово собствено настояване, тя не трябваше да бъде включена в Събраните съчинения.
Юнг беше особено резервиран да говори за срещите си с хора, известни личности, близки приятели и роднини...
Оскъдността на външни събития обаче се компенсира богато от разказа на Юнг за вътрешни преживявания и изобилието на мисли, които, както той самият казва, са неотделима част от неговата биография. Това се отнася преди всичко и най-вече за неговите религиозни идеи, защото тази книга съдържа религиозното изпитание на Юнг.
Юнг стига до конфронтация с религиозни въпроси по много различни пътища. Така е с виденията му в детството, които го изправят лице в лице с реалността на религиозното преживяване и го съпровождат до края на живота му. Така е и с неговия неутолим интерес към всичко, свързано със съдържанията на психиката и нейните проявления - жаждата да разбере, която характеризира научното му дело. И не на последно място, неговото лекарско съзнание. Юнг гледаше на себе си главно като на лекар, психиатър. Той добре осъзнаваше, че религиозната нагласа на пациента играе решаваща роля при лечение на психично заболяване. Наблюденията му съвпадат с откритието, че психиката спонтанно произвежда образи с религиозно съдържание, че тя е "религиозна по природа". Нещо, което също е станало ясно за него е, че много неврози водят началото си от неотчитането на тази фундаментална характеристика на психиката, особено през втората част от живота.
Представата на Юнг за религията се различаваше в много отношения от традиционното християнство - най-вече в отговор на проблема за злото и идеята му за един бог, който не е изцяло добър и мил. От гледна точка на догматичното християнство, Юнг определено е бил "аутсайдер"... Неведнъж той казваше мрачно: "В средновековието биха ме изгорили като еретик! " Чак след смъртта му все повече теолози заговориха, че Юнг несъмнено е бележита фигура в религиозната история на нашия век.
Юнг категорично декларираше своята преданост към християнството и най-важните от неговите творби разглеждат религиозни проблеми на християнина. Той разглеждаше тези въпроси от психологическа гледна точка, преднамерено полагайки една връзка между нея и теологическия подход. По този начин, той подчертаваше необходимостта от разбиране и мислене, подобно на християнското искане за вяра. Той приемаше тази необходимост за даденост, като една от най-важните особености на живота. "Откривам, че всичките ми мисли се въртят около Бог, като планети около слънцето, и са неудържимо привличани от него. Всяка съпротива срещу тази сила, бих сметнал за най-голям грях" - пише той през 1952 година до един духовник.
Тази книга е единственото място, където Юнг пише за Бог и своето лично преживяване на Бог. Докато пишеше за младежкия си бунт срещу църквата, веднъж той каза: "По онова време осъзнах, че Бог - поне за мен - беше едно от най-непосредствените преживявания." В научните си трудова Юнг рядко говори за Бог; там той се старае да употребява термина "образа на Бога в човешката душа". Тук няма противоречие. В единия случай неговият език е субективен, базиран на вътрешно преживяване; в другия той е езикът на научното изследване... Като учен Юнг е емпирик. Когато в тази книга говори за своите религиозни преживявания, Юнг допуска, че читателите ще погледнат нещата от неговата гледна точка. Субективните му твърдения ще бъдат приемливи само за онези, които са имали подобни преживявания, или казано по друг начин, за онези, в чиято душа образът на Бога носи същите или сходни черти.
Ключови думи:
Автобиография на Карл Густав Юнг