Жюжюб

Жюлиет Греко

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неползван екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Музика
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 183
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 210/140

Едит Пиаф е още жива, когато в квартал Сен-Жермен-де-Пре едно момичи с дълги тъмни коси и тъмен глас започва да пее. След като Едит отказва на Азнавур песента "Мразя неделите", той я предлага на момичето Греко. И то я пее на конкурса в Довил, където песента получава награда. Години по-късно на Греко ще се представи един никому неизвестен младеж, който идва от Белгия в Париж само с една китара, за да стане Жак Брел. Брел, приятелят, ще напише песни за Греко и тя ще ги пее и след смъртта му. Така, както ще пее песните, които ще й подари овернецът Брасенс. Пиаф, Брасенс, Брел, Азнавур, Греко - големите на френската естрада, певци и артисти, издигнали песента в изкуство, в което на поезията се полага толкова място, колкото и на музиката. Една традиция, захранена от френския шансон, който Пиаф обогати с толкова смисъл и чувство, че успя да привлече погледите на най-изтънчените интелектуалци на Париж... Жюлиет Греко, Жюжюб, за която вестникарските хроники избират гръмки сравнения - "черното злато на Франция", "отровното цвете на Сен-Жермен-де-Пре", "черният лиан на нашите бели нощи" и пр. , е интелектуалката на френската естрада. Нейното изкуство е проникновен поглед към чувствата, скрити в човешкото сърце - към любовта, щастието и болката, но и - социалната обида, социалния бунт, ненавистта към войната. Песните на Греко говорят за всичко това, но на първо място те са песни ангажирани. Греко е не само певица, но и артистка. При цялата пестеливост на изразните средства, тя владее съвършено магията на вътрешното излъчване, значимостта на малкия жест, защото нейният изпълнителски стил е изграден върху най-демократичните традиции в изкуството на Франция. В книгата авторката води повествованието в трето лице: сякаш Греко наблюдава Жюжюб, а Жюжюб наблюдава хората в света около себе си. Автобиографията, написана с безспорен литературен талант, без съмнение провокира интереса на читателя.