Съдържание

Към читателя.................5

Увод................ 7

I. Петър Дънов и неговото учение..........10

1. Петър Дънов - живот и дейност.........10

2. Основни идеи в учението на Петър Дънов...... 36

а)Космологически идеи............ . 41

б)Екологически идеи . .............45

в)Антропологически идеи ........47

г)Гносеологически идеи.............56

3. Съвременно състояние на Бялото братство у нас и по света.................59

II. Критичен анализ на учението на Петър Дънов от православно гледище.............65

1. Общи (сходни) концепции между дъновизма и християнството . . t............65

а)Учение за Бога........ 65

б) Учение за Христос .............68

в)Учение за Любовта ............71

г)Антропология и етика............73

д)Учение за безсмъртието на душата.......77

2. Най-съществени теоретически и практически различия между учението на Петър Дънов и християнството..............78

а)Учеше за Бога...............78

б)Учение за Иисус Христос...........81

В)Космология................85

г) Учение за Църквата.............86

д)Учението на Петър Дънов за кармата

и прераждането..............87

е) Учението на Петър Дънов за християнските тайнства и обреди.................88

ж) Учение за ангелите и дяволите.........90

з)Учението на Петър Дънов за Бялото братство ... 92

3. Отношението на Българската православна църква

и българската научно-богословска мисъл към Петър Дънов и неговото учение.......... 93

4. Необходима ли е толерантност между православните християни и последователите на Петър Дънов у нас?............101

III. Мястото на учението на Петър Дънов в българската култура.............104

Заключение..................108

Използвана литература.........- .... 110

******
Към читателя
Живеем в епоха на грандиозен преход. Всички области на човешката изява върху планетата Земя са проникнати от възраждащия ритъм на обновлението и, израстващи в процеса на пресътворяването, трепетно очакват Новото. То иде и неговият ход е неумолим: за едни ражда възкресение, а за други - вечен мрак. Днес проблемът е не просто да оцелеем, а как, на каква цена и с доколко пораснала отговорност да посрещнем Промяната и да станем част от нея.

След многолетното атеистично чистилище на тоталитаризма България възприема с готовност и благодарност опит и знания от всички страни. А ние самите дали има какво да дадем на ближните от всички континенти - дар, израсъл и откърмен в Духа? "И ний сме дали нещо на света..." Но не по-малко важно е какво ще дадем оттук нататък.

Отношението към другите религии, духовни учения и школи е пробен камък за зрелостта и устоите не само на Българската православна църква (БПЦ), но и за обществото ни като цяло. В условията на религиозен плурализъм и дълбока вътрешна криза за БПЦ е особено актуален проблемът за наличието и ролята на другите религиозни и духовни формирования у нас. Основният принцип в подхода на Православната ни църква към тях следва да бъде религиозната толерантност и Веротърпимост, произтичащи непосредствено от Христовото благовестие за любов, милосърдие и саможертва, както и от утвърденото църковно учение. Ала, от друга страна, с прозелитизма и неправомерната настойчивост на иноверни и инославни е необходимо да се води твърда и безкомпромисна борба от принципни позиции. Í

Православието в България е на кръстопът. Въпиюща е потребността от обновление на всички сфери от живота на БПЦ - и в практически, и в теоретически аспект: преоценка на стойности, обновяване на църковната йерархия отгоре надолу, усъвършенстване на църковното управление и, най-вече, пълноценни пастирски функции и спрямо православните християни, и спрямо неангажираните в религиозно отношение хора. Ако този кръг от проблеми не бъде решен в разумно кратък срок, т.е. по най-бързия начин, кризата в БПЦ не само не ще намери разрешение, но ще се задълбочи фатално с всички негативни последствия от това както за църковния ни живот, така и за духовното единство и международния авторитет на нацията като цяло.........