Всички и никой

Йордан Радичков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1976 г.
Език:: Български
Страници:: 168
Корици:: Меки
Художник:: Румен Ракшиев
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 90
Формат:: 70/100/32
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 164
Дебелина (мм):: 9

Едва ли сред четящите тези редове има някой който да не е запознат с творчеството на Йордан Радичков. В романа му "Всички и никой", издаден през 1975 г., отново се срещаме с неговото разказваческо майсторство, което по мое скромно мнение, никой още не е достигнал. Леката напевност в описанието на природни картини, прякото диалогизиране с читателя и овладените изразни средства, които не са разхвърляни безразборно, а са като фон, върху който реди като в пъзел най-красивите думи, които сме чували някога или сме забравили в бързото си ежедневие. Силно впечатление прави разместването на ролята на метафората и сравнението в описанието, например, на "ламята", наречена "Крайградска вилна зона". Авторът дава живот на това ново чудовище и веднъж сравнил го със змей-горянин или огнедишаща ламя, вече персонифицира това създание и превръщайки го в метафора, така се спира на всеки детайл, че вече сте убедени в това, че сте се срещали с него. Как ви е подействало, вие си знаете. По-интересното е, че Йордан Радичков е единственият, описал го по този начин. Криминален сюжет, преливащ от глобален към локален проблем и обратно и съчетан с хорър (хм, едва ли Радичков би го нарекъл така, ако беше жив) или характерен за магическия реализъм (появата на дявол с мъртва сврака в ръка) елемент, за пореден път ни убеждава в психологически издържаните образи на героите му. Тук няма да намерите описанието на косата (примерно) на една страница, а две-три по-нататък - на очите на героя, като в сюрреалистична картина. Напротив, водопад от точно подбраните думи помага на читателя да "види" този герой и да разпознае в него ако не себе си, то хора, които познава. Няма шум, който да убегне на Йордан Радичков. От крясъка на враните през истеричните кискания на циганките и умелите имитации на неразбиращия млад човек, стrадащ от паралич до клепалото на църквата, всичко е намерило своето точно място в произведението и то забележете - без да използва нито една ономатопея, която обикновено оживява картината. Сигурно, защото владее достатъчно добре и достатъчно на брой думи, с които да придаде тази живост. Дори и да имате проблем със слуха, "вътрешното ви ухо" ще долови тези шумове. Интересен е и Радичковият подход по отношение на ретроспекцията. Връщайки се назад като място, всъщност връща читателя и назад в историята за да придаде нужната живост на отскоро населената църква - населена при това от съмнителни "типове", - която вече някак логично е наричана манастир. Нейното клепало е част от общата шумова картина, за която споменах по-горе. Използването на архаични думи не стои като кръпка от скъп костюм върху стар панталон, а освен че преливат в мелодията на разказа, за която вече споменах, напомнят за значението си, което и до днес би столо на място. В проза като Радичковата "втори" или "доведен" баща би накъсало звученето ѝ, докато "отчов" прелива плавно. Както разбираме по-натам в произведенеито, има и хора, които стоят настрана от новото време (да се разбира - социализма) и искат да задържат старото, за да не бъдат изтръгнати от корена. Дали този подход на Радичков не е неговият начин да не бъде(м) изтръгнати от корена? Във "Всички и никой" се запознаваме и с колективния образ на иманяря. Човек със замечтан вид, който може да изкопае емята, но не задвижван от мускулите, а от страстта си. Силата му е "светла и поетична". Другият обобщен образ е този на Свободата. Действието в книгата се развива във взаимно преплитащи се кръгове, като при всяко споменаване на единия кръг, той се свива все повече, докато всички се превърнат в неколкократно повтаряна точка.

Ключови думи: Всички и никой, Йордан Радичков, българска проза