На един от многобройните малки безлюдни острови от архипелага Сили Алфи и баща му намират непознато момиче. То е изранено, гладно, болно и не помни нито кое е, нито как се е озовало тук. Едно обаче е ясно - обича музиката, но още повече обича луната. Всяка нощ се взира в нея, сякаш се вслушва в нещо...

"Всеки път, като видя луната, ще си мисля за теб и ще си пея нашата Моцартова мелодия. Прави го и ти, така че когато и да погледнем към луната, където и да сме, ще се вслушваме в нея, ще се чуваме и ще мислим един за друг. Обещай ми! "
Из книгата