С Розарка

Винцент Шикула

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 188
Корици:: Меки
Преводач:: от словашки Стойка Кайракова
Художник:: Жана Бехар
Категория:: Чужда проза
Формат:: 70/90/32
Ширина (мм):: 104
Височина (мм):: 154
Дебелина (мм):: 10

Винцент Шикула е словашки писател. Роден е на 19 октомври 1936 г. в село Дубова в Западна Словакия. Като седмо (от дванадесет) деца в бедно многодетно семейство на местен горски работник, той рано научaвa за нуждата и глада, но в същото време - радостите от детството в селото, общуването с връстници, свиренето, тъй като много в семейството, включително бащата свири на музикални инструменти. Като единадесетгодишно момче е изпратен в мисионерско училище в манастир в Нитра и се подготвя сериозно да стане свещеник. През 1948 г. обаче манастирите бяха затворени от властите по време на антирелигиозна кампания и той трябваше да избере различен начин на живот. След дипломирането си получава музикалното си образование в Държавната консерватория в Братислава, но така и не става професионален музикант. След като служи една година в армията, преподава музика в продължение на няколко години в Училището за народно изкуство в Модра, докато работи като органист на църквата. Събитията и обстоятелствата в живота на бъдещия писател, впечатленията и преживяванията от детството, юношеството, годините на израстване се трансформират в теми, мотиви и образи на неговите творби. Първите литературни експерименти и първите публикации датират от началото на шейсетте години. През 1964 г. излизат наведнъж две от книгите му - сборници с разкази "Не ръкопляскайте на концерти" и "Може би ще си построя бунгало", които cа любезно приети от критиците и читателите. Неговите книги за деца "Горският има пискюл на шапката си" (1965) и "Почивки с чичо Рафаел" (1966) също се радват на успех. Разказът "С розата", публикуван през същата 1966 г., донaся на младия писател престижната награда на Международния ПЕН клуб, историята "Не на всеки хълм има таверни" (1966) е първата му творба от по-голям жанр, в много отношения приближаваща се към роман. През паметната 1968 г. той публикува последната книга преди дълъг период на мълчание - сборник с разкази "Въздух". Във време на безвремие, което някои наричат "консолидиране на обществения и политическия живот", а други "нормализационен режим", той пише, както и много други, "на масата", като официално заема длъжността драматург на словашката държавна филмова компания. Новата работа на редактора на издателство "Slovenski Spisovatel" го доближава много до нуждите на съвременната словашка проза. Само няколко години по-късно идва романa "Господарите" (1976), написан по това време, заедно с "Гераниум" (1977) и "Вилма" (1979), c които правят трилогия, а романът "Орнамент" е публикуван много по-късно поради острите политически проблеми, повдигнати в него, през 1991 г. През осемдесетте години е публикуван само един от неговите романи - "Матей" (1983). През този период той предпочита малки жанрове: появяват се романите "Хейзъл", "Ориол" (и двата - 1980 г.), "Войникът" (1981 г.), сборници с разкази "Героични изследвания за коне" (1987 г.) и "Овчарска торба" (1990 г.)., книги за деца "Лилипутски пилешки тестис" (1981) и "За умния петел" (1984), книга с есета "Ноктюрни" (1983). През 1983 г. В. Шикула, който периодично публикува свои стихове в литературни списания, дава на читателя първата стихосбирка - "От къщата на хълма". В началото на деветдесетте години писателят финализира и публикува споменатия вече роман "Орнамент", втората му част, озаглавена "Грамофонът на вятъра", излиза през 1995 г. Жанровата структура на неговите творби, създадени през последните години от живота му, остава толкова разнообразна, колкото и в предходния период: заедно с романите той пише разкази - сборници "Великият пост" ( 1994) и "Августин и камбаната" (1996), детска книга "Приказките на чичо Медард" (1997), публикуват две стихосбирки "От една изоставена градина" (1994) и "Барабанист септември" (1998). Последната книга, публикувана през живота му, е историята за радостите и горчивите изпитания на младостта му "Ангел Габриела" (2000). Компютърът запази и последните думи на писателя, който работеше по роман за преследването на духовенството през 50-те години - "Удари овчаря", публикуван след смъртта му: "Можех да говоря за това отново и отново. Но топлината в главата ми ме улавя в своята вълна. И т.н., и т.н ... "От обширното наследство на Винсент Шикула ca и две книги с есета" Където пътят се обръща "(2002) и" Благословена диригентска палка "(2003), книга за деца" Винцурко "(2001) и стихосбирка" Сбогом с люляци "(2003). Негови творби са преведени на полски, сръбски, хърватски, македонски, унгарски, румънски. У нас са издадени няколко от най-значимите книги на писателя, между които С Росарка (1983).