Метаморфози

Публий Овидий Назон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1974 г.
Език:: Български
Страници:: 520
Корици:: Твърди
Преводач:: от латински Георги Батаклиев
Художник:: Иван Кьосев
Поредици и библиотеки:: Световна класика
Категория:: Класика
Формат:: 205/135
Ширина (мм):: 132
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 35

Книгата съдържа петнадесетте части на "Метаморфози" от Овидий, преведени от латински език. "Метаморфози" е латинска аналитична поема от римския поет Овид, смятана за неговия magnum opus. Включвайки петнадесет книги и над 250 митове, стихотворението описва историята на света от създаването му до обожествяването на Юлий Цезар в рамките на свободната митично-историческа рамка. Това е една от най-популярните творби на митологична тематика. Добре позната е на средновековните писатели и като такава оказва голямо влияние на средновековната поезия. Писана е около 8 г. сл.Хр. Въпреки че отговаря на критериите за епична поема, произведението се противопоставя на обикновената жанрова класификация чрез използването на различни теми и тонове. Някои от метаморфозите произлизат от по-ранно третиране на същите митове, но Овидий се отклонява значително от всичките познати модели. Публий Овидий Назон е древноримски поет. Овидий е известен най-вече с три големи сбирки еротична поезия - "Героини", "Любовни елегии" и "Любовно изкуство". Други негови известни произведения са митологичната хекзаметрична поема "Метаморфози", поемата "Фасти" и стихосбирките "Тъги" и "Писма от Понта". Автор е и на няколко по-кратки произведения, на ругателната поема "Ибис", както и на изгубената днес трагедия "Медея". Смятан за майстор на елегичния дистих, Овидий по традиция се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций, а Квинтилиан го определя като последният каноничен латински любовен елегист. Той е първият значим поет, чиято кариера започва при управлението на Октавиан Август. Поезията на Овидий е популярна и често имитирана през Късната Античност е Средновековието, оказва силно влияние върху европейското изкуство и литература и остава един от основните източници за класическата митология. Овидий пише повече за собствения си живот от повечето древноримски писатели. Сведенията за живота му се намират главно в неговата поезия, по-специално в "Тъги" 4.10, където той прави преглед на живота си. Други източници са текстовете на живелите малко след него автори Луций Аней Сенека и Квинтилиан. Овидий е роден на 20 март 43 година пр.н.е., годината на убийството на Юлий Цезар, в Сулмон, градче в Апенините на изток от Рим, във влиятелно семейство на конници. Той има по-голям брат. Заедно с брат си, Овидий получава образованието си по риторика в Рим от учителите Арелий Фуск и Марк Порций Латрон, като баща му очаква от него да се занимава с право. Според Сенека, Овидий има влечение към емоционалната, а не към свързаната с аргументиране, страна на риториката. След като брат му умира едва двадесетгодишен, Овидий напуска Рим и пътува до Атина, Азия и Сицилия. След връщането си в Италия Овидий заема нисши публични длъжности, като tresviri capitales (нисш съдебен служител, подчинен на претор) и decemviri stlitibus iudicandis (мирови съдия), но около 25 година пр.н.е. се отказва от тях, изглежда за неудоволствие на баща си, за да се занимава с поезия. До тридесетата си година Овидий се жени три пъти, като първите два пъти се развежда. Той има само една дъщеря, от която има 2 внуци, но от различни мъже. Третата му съпруга е свързана с влиятелния род на Фабиите и по-късно му оказва голяма помощ по време на неговото изгнание.

Ключови думи: Метаморфози, Публий Овидий Назон, Народна култура, класика