"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш.
Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е достатъчно страхлив и предпазлив, за да посмее да го каже пряко.
Той изпраща една предварително надъхана жена - журналистка, да вземе интервю със сестрата на Атанас Манчев, която цял живот е твърдяла, че баща ми е този предател. И това седемдесет години след случилото се и петдесет и девет години след пълната му реабилитация.
Единственият "документ" на които се осланя, е "Докладът на комисията по обследване на партийните кадри от 1950 година", тоест отдавна отречената от самите ЦК на БКП комисия..."
Из книгата