Хептамерон

Маргьорит дьо Навар

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 504
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Красимир Петров
Художник:: Петър Добрев
Категория:: Класика
Тегло (гр.):: 540
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 33

Новели. "Хептамерон" според повечето автори е най-значимата творба на кралицата. Тя е изключително важна, тъй като представя в детайли картина на живота в Ренесансова Франция. В повечето новели, както самата авторка уверява читателя, са разказани реални случки от френския, испанския и наварския двор. Темата за любовта, бидейки неотменима част от човешкото битие, е многократно разглеждана. Несъмнено най-широко застъпен е проблемът за "чистата", платонична любов. Традиционните схващания на неоплатонизма свързват обичта винаги с телесното, с външната красота и страстта. Но тук любовта е стъпалото към Бога. В сборника новели героите многократно разсъждават за смисъла на библейския стих, че "който не люби брата си, когото е видял, не може да възлюби Бога, когото не е видял". Те се опитват всячески да откъснат битието си от порока и телесността и да приемат в сърцата си нетленната вечност. Всъщност до тези изводи се стига винаги в коментара към разказаната новела, но в самия разказ нещата твърде рядко изглеждат толкова подредени. Хората са изкушени, затова и твърде малко са изцяло положителните персонажи в новелите. Хептамерон ("Седмоднев") е сборник от 72 новели, създаден от Маргарита Наварска през XVI век (1558 г.). След 1540 година Маргьорит дьо Навар прекарва по-голямата част от времето в Нерак. Важно нещо, което трябва да се отбележи за този кралски двор е духът на свободомислие и търпимост, които владеят в него. Дворът в Нерак става най-значимият хуманистичен център във Франция след резкия завой на Франсоа I в религиозната политика през 1534 г. В двора пребивават и работят поетите Клеман Маро, Шарл дьо Сент Март, Виктор Бродо, филологът Антон льо Масон, направил по поръчка на наварската кралица нов превод на "Декамерон", Антоан Ерое и др. Оттегляйки се в този затънтен край на страната, Маргьорит дьо Навар най-после намира време да се отдаде на литературни занимания в обкръжението на най-близките си приятели и съмишленици. Далеч от суетата на дворцовия живот и от политическите интриги, тя има възможност да се обърне към миналото и към собствената си душа. В тази хармонична атмосфера наварската кралица между 1540 - 1542 г. започва да работи над сборника. През 1549 г. тя умира на 57 години, а сборника с новели, над който работи да последния момент, спира на 72 новели. Първото издание на сборника на Маргарита Наварска датира от 1558 г., когато Пиер Боестюо публикува непълна версия на сборника под заглавието " Истории на щастливо влюбени". На следващата година Клод Грюже събира 72 новели под утвърдилото се по-късно название "Хептамерон". И по времето на наварската кралица рамката се възприема като задължителен елемент от сборника с разкази. Разказването предполага разказвач и кръг от слушатели. През XVI век все още няма съществуваща степен на белетристична условност, позволяваща директното въвеждане в сюжета. Маргьорит дьо Навар е кралица на Навара, френска принцеса. Тя е една от първите жени-писателки във Франция. Известна още като Маргарита Ангулемска.

Ключови думи: Хептамерон, Маргьорит дьо Навар