Дуел

Александър Куприн

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1966 г.
Език:: Български
Страници:: 224
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Дора Матева
Художник:: Елисавета Овчарова
Категория:: Чужда проза
Формат:: 200/130
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 14

"Дуел" е роман на Александър Иванович Куприн, публикуван през 1905 година. Историята описва историята на конфликта между младия подполковник Ромашов и старши офицер, развиващ се на фона на сблъсъка на романтичния мироглед на интелигентен млад мъж в света на провинциален пехотен полк, с неговия провинциален морал, тренировка и вулгарност на офицерското общество. Най-значимият труд в творчеството на Куприн. Първото издание на "Двубоят" е публикувано с посвещение: "Авторът посвещава тази история на Максим Горки с чувство на искрено приятелство и дълбоко уважение". По признание на самия автор влиянието на Горки определя "всичко, което е смело в историята". Според биографа на Куприн В. Н. Афанасиев, "верността на Куприн към фактите от биографията на отделни офицери от Днепърския полк, служили като негови прототипи, в някои случаи е просто изумителна". Лесно е да се убедите в това, като сравните казаното в историята за полковия ковчежник, член на полковия съд, щаб-капитан Дорошенко, с официалните данни от служебния запис на възможния му прототип, щаб-капитан Дорошевич. Прототипът на Бек-Агамалов е колегата на Куприн С. Бек-Бузаров. Прототип на образа на батальонния адютант Олизар е другият колега на Куприн - адютантът Олифер Николай Константинович, "от потомствените благородници на Воронежката губерния", служил в Днепърския полк от 1889 до 1897 г., а от началото на службата до 1894 г. е бил адютант на батальон. Автобиографията на Куприн, датираща от 1913 г., разказва за сблъсъка му с командира на полка Александър Прокофиевич Байковски, а старият полковник е характеризиран по такъв начин, че човек неволно си припомня командира на полка, в който служи Ромашов, Шулгович. Куприн го описва в автобиографията си като "човек, който е красив, мил и дори сантиментален в душата си, но се прави на крещящ, бърбън и груб човек в службата". Максим Горки високо оценя работата на Куприн: Отлична история, аз вярвам, че тя трябва да направи впечатление на всички честни, мислещи офицери. - Максим Горки А. В. Луначарски приветства разказа на Куприн, като му посвети дълга статия "На чест" в списание "Правда", есен 1905 г. Също така не мога да не насоча вниманието на читателя към прекрасните страници на Куприн - истински призив към армията. Бих искал да мисля, че повече от един офицер, след като прочете тези красноречиви страници ... ще чуе гласа на истинска чест в себе си. - А. В. Луначарски Според К. Паустовски една от най-вълнуващите сцени на историята - нощната среща в железопътното корито на Ромашов с Хлебников e " една от най-добрите ... в руската литература ". За разлика от положителната оценка, дадена на "Дуел", генерал-лейтенант П. А. Гейсман обвинява Куприн в клевета на армията, в опит да подкопае държавната система.