Басни

Жан дьо Лафонтен

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, подходяща за подарък.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
87% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Изток-Запад
Град на издаване:: София
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 584
Корици:: Твърди
Категория:: Класика
Тегло (гр.):: 1130
Формат:: 170/240/888

Настоящото издание на Лафонтеновите Басни е събитие в родната книжнина. За първи път българският читател има достъп до всички басни от великия баснописец в забележителния стихотворен превод на Атанас Сугарев и Паисий Христов. Творбите са придружени от рисунките на талантливия художник Франсоа Шово, съвременник на Лафонтен, илюстрирал оригиналния сборник с Басни. За автора Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, когато е 40-годишен. Първите му произведения са "Разкази и новели в стихове", а първите му басни са събрани в сборника "Басни, избрани и предадени в стихове от господин Лафонтен". Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите "Разкази". Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и естетически смисъл. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане. Поетът избира баснята с цел обучаване на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време той се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой близък свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът "Любовта на Психея и Купидон", комедиите "Евнух" и "Раготен", одите му, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 книги. По негово изказване той взел стари басни и им придал "новост и веселие". Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: "Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта." На първите си книги той дори слага заглавие "Басните на Езоп? стъкмени стихове от Лафонтен". Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри разкази, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, повече от три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.