Козята брада

Йордан Радичков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 208
Корици:: Твърди
Художник:: Иван Кирков
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 250
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 16

Новели. Йордан Димитров Радичков, български писател, е роден на 24.10.1929 г. в село Калиманица, област Монтана. Завършва основно училище в родното си село и гимназия в град Берковица (1947). През 1951 г. е кореспондент, а от 1952-1954 г. е редактор във в. "Народна младеж". От 1954 до 1960 г. е редактор във в. "Вечерни новини". Член на сценарната комисия при Българската кинематография от 1960 до 1962 г., редактор и член на редакционната колегия на в. "Литературен фронт" през 1962-1969 г. В периода 1973-1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет. Заместник- председател на СБП (1986-1989). За първи път печата през 1949 г. във в. "Народна младеж" импресии. Печата очерци и разкази във вестниците "Вечерни новини" и "Литературен фронт". През 1959 г. излиза първият му сборник разкази "Сърцето бие за хората". Автор на пиесите "Нова библия", "Суматоха", "Желязното момче", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", играни с успех в България и чужбина (Беларус, Германия, Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Финландия, Чехия, Словакия, Швейцария, Швеция, Югославия). Автор на сценариите за игралните филми "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967) и "Последно лято" (1978). Произведенията му са преведени на английски, белоруски, гръцки, датски естонски, испански, италиански, литовски, македонски, молдовански, немски, норвежки, полски португалски, румънски, руски, словашки, сърбохърватски, тюркменски, украински, унгарски, финландски, фламандски, френски, чешки и шведски език. Псевдоним - Глигор Глигоров. Заслужил деятел на културата (1972). Народен деятел на културата (1978). Носител на Димитровска награда (1971), наградата "Добри Чинтулов" (1980), "Гринцане кавур" (1984), Кралския шведски орден "Полярна звезда" (1988), "Петко Славейков" (1998), орден "Стара планина" (1999), номинация за Нобелова награда (2001), награда "Паисий Хилендарски" (2003) и др. Носител на "Почетен знак на община Монтана". Почетен гражданин на град Монтана. Книги: "Сърцето бие за хората" (разкази, 1959), "Прости ръце" (разкази, 1961), "Обърнато небе" (разкази, 1962), "Планинско цвете" (разкази, 1964), "Шарена черга" (разкази, 1964), "Горещо пладне" (новели, 1965), "Свирепо настроение" (разкази, 1965, 1992), "Неосветените дворове" (роман-пътепис, 1966, 1969, 1979), "Нова библия" (пиеса, 1966), "Водолей" (1967), "Козята брада" (новели, 1967), "Суматоха" (пиеса, 1967), "Вятърът на спокойствието" (новели, 1968), "Ние, врабчетата" (1968, 1970, 1977, 1984; 1998, 2000), "Барутен буквар" (1969, 1972, 1976, 1987), "Коженият пъпеш" (1969), "Скални рисунки" (новели, 1970), "Човешка проза" (разкази, 1971), "Плява и зърно" (разкази, 1972), "Малко отечество" (1974, 1981), "Как така? " (1974), "Януари. Зимна поема" (1974), "Всички и никой" (роман, 1975, 1976, 1984), "Спомени за коне" (новели, 1975, 1976, 1978, 1980), "Шест малки матрьошки и една голяма" (1977), "Прашка" (роман, 1977), "Суматоха. Януари. Лазарица. Опит за летене" (1979, 1982), "Опит за летене" (пиеса, 1979, 1980), "Прашка. Всички и никой" (1979), "Избрани произведения в 2 т." (1979), "Педя земя" (1980), "Малка северна сага" (1980), "Луда трева" (1980), "Нежна спирала" (разкази, 1983, 1987), "По водата" (новели, 1983), "Изпаднали от каруцата на бога" (1984), "Скакалец" (разкази, 1984), "Верблюд" (разкази и новели, 1984), "Кошници" (пиеса, 1985), "Тенекиеното петле" (новели, 1985), "Скандинавците" (1985), "Ноев ковчег" (роман, 1988), "Избрани произведения в 3 т." (1989), "Хора и свраки" (1991), "Горещо пладне. Неделя. Привързаният балон" (новели, 1994), "Малки жабешки истории" (приказки, 1994), "Прошка с послеслов от камъни и думи" (1994), "Акустично гърне" (1996), "Мюре" (1998), "Избрано" (2000), "Пупаво време" (2000), "Свирепо настроение" (2000), "Избрани творби в 7 т." (2001), "Ние, врабчетата" (разкази за деца, 2002), "Нежната спирала" (разкази, 2002), "Скитащи думи" (Интервюта, 2003), "Йордан Радичков за Северозападния край" (2004), "Акустичното гърне" (2005), "Събрани съчинения т. 1." (разкази, 2009), "Събрани съчинения, т.2″ (2010) и др. Умира на 21.01.2004 г. в София.

Ключови думи: Козята брада, Йордан Радичков