Историята на тази книга е не по-малко дълга и заплетена от самата нея.
В 1476 г. Уилям Какстън се завръща от Брюге в Лондон и в съседство с Уестминстърското абатство открива първата английска книгопечатница. Едно след друго той отпечатва преведените от самия него най-популярни френски романи, исторически хроники и нравоучителни съчинения, както и отделни оригинални английски книги, между които се открояват "Кентърбърийски разкази" и "Троил и Кресида" на несравнимия Джефри Чосър. На не малко от Какстъновите издания е съдено да надживеят времето си и да се наредят сред безсмъртните творби на английската литература. В това число особено място се пада на "Смъртта на Артур", ръкописна творба от един загадъчен рицар, чието име е Томас Малори и който, по всичко личи, също като своя издател жадува да възкреси идеала на доброто старо време.
Установено е, че ръкописът е завършен някъде между март 1469 и март 1470 г., но по някакви причини е трябвало да почака петнайсет години до отпечатването си през 1485г. - годината, която слага край на Войните на Розите и възцаряването на Хенри VІІ, основателя на династията на Тюдорите и създателя на нова, единна и могъща Англия.
Малко повече от десетилетие от Какстъновото издание на "Смъртта на Артур" неговият приемник, печатарят Уинкин де Уърд, прави втори, леко преработен вариант, който излиза на бял свят през 1498 г. Той, както и няколкото по-сетнешни преиздатели се придържат близко до Какстън. В 1634 г. обаче се появява известното издание на Ричард Стансби, което представлява коренна преработка на текста. Издателите и критиците отсега нататък ще се придържат към варианта на Стансби в продължение на цели две столетия, защото той видимо предлага по-логична постройка на четивото. Това ще трае до 1868 г., когато се появява изданието на сър Едуард Страчи - всъщност възстановеният Какстънов вариант на книгата, но, естествено, в силно фризиран вид, подходящ за викторианската публика. Завръщането към първоначалния текст стига докрай с изданието на Х. О. Сомър от 1889 г., което възпроизвежда единствения запазен цялостен екземпляр от Какстъновото издание. През 1900 г. под редакцията на А. У. Полард е изготвен и новият стандартен вид на текста, който се ползва почти неизменно за всички цели през цялата първа половина на миналия век. Всичко това идва да ни покаже, че издателите продължават да не успяват да решат въпроса относно вътрешната структура на книгата и в края на краищата вдигат бяло знаме...

Но тъкмо сега идва най-неочакваното и най-интересното. Почти толкова вълнуващо като откриването на Светия граал. Открит е текстът на "Смъртта на Артур" - такъв, какъвто е бил написан от Томас Малори - и това не е съвсем същият текст, който е издаден през 1485 г. от Какстън. Откритието е направено през 1934 г. от някой си Уолтър Оукшот, който случайно попада на странен ръкопис в покоите на ректора на Уинчестърския колеж. Ръкописът е предоставен на известния изследовател на "Смъртта на Артур" Йожен Винавър и той се занимава с неговото проучване повече от десет години, за да установи накрая, че имаме работа с ранен препис на авторовия екземпляр, по всяка вероятност много близо до онзи, който е използвал Какстън. През 1947 г. Винавър издава грижливо обработения ръкопис, но онадсловява новото издание "Съчиненията на Томас Малори".
И така, с един замах, Винавър отменя всички спорове за структурата на книгата на Малори като безпочвени, защото, оказва се, такава книга никога не е имало и няма да има - тя е била изобретение на печатаря Уилям Какстън, направено с търговска цел, и всичките й композиционни слабости се дължат именно нему, а не на Малори.
Изданието на "Съчиненията на Томас Малори" през 1947 г. предизвиква истинска буря сред медиевистите и по-специално "малористите" и в Англия, и в чужбина. Тя отприщва нови и нови незатихващи спорове, привеждайки силни аргументи и контрааргументи...

Из Предговора към книгата от Александър ШУРБАНОВ.