Кремена

Или силата на любовта

Василен Ведров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Посвещение от автора.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Веста
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 32
Корици:: Меки
Художник:: Райна Сарафова-Петрова
Категория:: Книги с автограф
Тегло (гр.):: 32
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 195
Дебелина (мм):: 3

Август 2001. Починал Петър Петров (или Василен Ведров), един от героите на тия записки. Споминал се на 4 юли от рак, това - на деветдесетия ден подир смъртта на жена му Райна Сарафова (леля Рени) от заможния някога копривщенски род Каблешкови, от който е и Тодор Каблешков. Съобщава ми за Петров Емил* по телефона от дома на Тодор Чонов в пловдивския жилищен комплекс "Тракия"; на Чонов някой тъкмо му обадил пак по телефона... Видяхме се тримата (аз, Емил и Чонов) в кръчме край пазарчето в "Тракия". По-късно с Емил седим в кафенето на ъгъла срещу блока на семейство Петрови, улица "Съборище" № 5, ако не се лъжа. Отскочих да чета некролога; изненада ме - човекът починал на 4 юли, а го научавам едва днес, 10 август, като новина... Дяволитият, сантименталният, мнителният, докачливият, подозрителният Петров ще ми липсва, въпреки че престанах да го посещавам подир смъртта на леля Рени. Бях му обещал да го навестя заедно с университетския преподавател Марин Кадиев, но незаинтересоваността, нехайството, безобразното отношение към Петров ми послужиха за оправдание и на собствената ми немарливост. Отиде си български писател, когото продължават да възприемат като графоман, а той всъщност бе по-честен към изкуството от мнозина титулувани, вписани в литературната енциклопедия на България чиновници в изкуството. Бързаше да издаде писанията си не за облага или да се подмаже на властта (както постъпиха повечето от т.нар. соц.реалисти у нас), а с ожесточението на саможивец и особняк се постара да документира как комунистическата, а след "славния" Десети ноември 1989 - и пост-комунистическата, държава смачква таланта. За Петър Петров трябва да се говори. Той беше типичният дисидент, т.е. - симпатизиращ на комунистическата химера, раснал в семейство, свързано с известния Кръстю Раковски**, но достатъчно честен към себе си, за да каже истината на глас. От 1993 до 2001 Петър Петров сколаса да издаде с помощта на приятели, чрез дребни суми на случайни съмишленици, както и с парици, заделени от мижавата си пенсия, шест малки по обем книжлета, напомнящи по-скоро ученически тетрадки: "Погребаха ми сполуката" (32 страници), "Кремена" (32 с.), "Възкресена" (32 с.), "В бездната на безверието" - 1 и "В бездната на безверието" - 2 (общо 136 с.), и още една може би... за която не знам със сигурност, все в изключително нисък тираж, печатани върху най-евтина вестникарска хартия. Тия книжлета му носеха радост, че е осъществил мисията си на Малък човек, свидетел и коментатор от лична своя позиция на случващото се у нас подир 1989 година. Обществото на пишещите възприе книжлетата му за графомания и ги отмина с гордо презрение, както често става спрямо неудобни на конюнктурата - с ярко демонстрирано безразличие. Петров (по думите му) бе раснал сред идеалисти - симпатизанти на комунизма отпреди Девети септември 1944; но не се нарече комунист, въпреки че го болеше за сриването на тая химера. Всъщност, личната му житейска драма е показателна за типичния у нас Малък голям човек, непоканен от никого съдник и коментатор на събития, както би ги тълкувал униженият най-обикновен гражданин на Републиката. Не искам да го противопоставям на останалите творящи литература и публицистика; Петров си отвоюва място в пейзажа на провинциална бедняшка България. В никакъв случай той не е от "великите", главозамаяни от самовлюбеност комбинатори белетристи и поети. Е да, грапав, стипчив... ала остави низ четива за размисъл и оценка. В крайна сметка, за кого е предназначена литературата - за сноби, зорко следващи конюнктурата, или за простосмъртния ограбван и унижаван от тарикатите човек!

Ключови думи: Петър Петров (или Василен Ведров)