Иронична проза

Росен Босев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 152
Корици:: Меки
Художник:: Сашо Савов
Категория:: Хумор и сатира
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 128
Височина (мм):: 198
Дебелина (мм):: 10

В своята "Иронична проза" Росен Босев не раздава присъди, а с деликатността на истински художник само провокира съзнанието към онзи самосъд, до който всички достигаме рано или късно. Стремежът да ускори този процес на самопреценка у съвременника е главният подтик към създаването на творбите в сборника. А в него ще съзрем и разбирането на автора за литературата като мощно социално оръжие, чрез което писателят може да предизвиква промени в съзнанието и битието на човека, изпреварвайки необходимото време за тяхното реално проявление. От тези позиции, но далеч от дидактичността и нравоучението, Росен Босев насочва невидимите остриета на иронията в своята проза към същността на явленията, а не към техните следствия. Още в творбите от първия цикъл "Чиновнически иронии" се проявява една тенденция към многопланово, често пъти метафорично отражение на делничното, на познатото, и тъкмо тя е, която отличава "ироничната проза" на Росен Босев от многобройните бледи "образци" на днешния ни фейлетонно-белетристичен жанр. И макар че някои от творбите в тази книга са познати от страниците на хумористичните издания, в тях може да съзрем само отделни фейлетонни мотиви, но като цялост художественото отражение е подчинено на високите критерии на белетристичното изкуство. Росен Босев изобразява действителността и точно това определя качествено различното му отношение към наглед фейлетонни теми. В обхвата на това изображение е човекът със своята единна и сложна, а не чернобяла нравственост, човекът, който може да бъде добър или лош, слаб или силен, в зависимост от социалната ситуация, в която е поставен или която сам е създал. И това, което в най-голяма степен определя художествената стойност на творбите, е тъкмо съхранената сложност и на човешките характери, и на социалните явления, дала възможност на Росен Босев да достигне до по-дълбоки обобщения за тях, да надделее ситуативния хумор и да използва оръжията на смеха като средство, а не като крайна цел. Първият цикъл "Чиновнически иронии" е посветен на социалната реализация на съвременника, вторият - "Любовни иронии" - на емоционалния му свят, третият -"Временни иронии" - на времето, което определя съвременника и последният - "Кахърни иронии" - на горчивата равносметка. В тези взаимно пресичащи се четири кръга на нашето съществувание писателят се насочва към най-конфликтните точки с цел да достигне до противоречията вън и вътре в личността, да се домогне до причините за разрива между "желано" и "постигнато" и по този начин да очертае посоките на различните движения в обществото.

Ключови думи: Българска литература, Росен Босев, проза