Second Life

Reloaded

Станислава Чуринскиене

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Президент
Град на издаване:: София
Година:: 2014 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 300
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 215
ISBN:: 9786197182057

Станислава Чуринскиене е българска писателка и журналист. Родена е в град София през 1976 година. Завършва психология и журналистика. Своята писателска кариера започва с романа "Бог да Благослови Стю" (2007). Истинска популярност обаче добива с книгата "Second Life" (2009), която поради засиления читателски интерес, бива разработена от БНТ в 30 минутен филм. Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката "интернет емигранти", които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави. В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема - как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.